"Хайде всички да убием Констанс" ни връща в дните на един отдавна забравен Холивуд, който сега изскача в ума ни само като стара винтидж снимка на домакиня.
Всъщност това е първата творба на Рей Бредбъри, с която се сблъсквам. И макар името, репутацията и многобройните ревюта за него да предшестват произведенията му и да си позволяват най-нагло да загнездят едни приятни очаквания в мен, аз все пак останах приятно очарована.
Приятен черен хумор лъха от страниците на нестандартното криминале. Малко неприятен е фактът, че голяма част от замесените имена са непознати за мен, но пълно щастие няма. В смисълът на една художествена измислица това е лесно пренебрежим факт.
Мога да кажа откровено обожавам въображението на Рей Брейбъри и способността му да го вплита в реалността, създавайки от тях една чудесна и интригуваща история.
Констанс е образ, който сме срещали в много книги, в много истории. Образ, който понякога срещаме дори в огледалото. Констанс носи опустошителната сила на промяната в себе си и на невъзможността да спре с преобразяванията си. Как да живееш свой собствен живот, като досега винаги си влизал в обувките на някой друг. Дали ще бъде приета като Констанс, когато е носила толкова много имена, когато е била толкова много личности? Възможно ли е да бъде избрана, заради самата себе си?
Може, стига някой да й подаде ръка. Стига някой да бъде готов да мине през ада за нея, за да бъде там от другата страна, за да я приеме и издърпа от този порочен кръг.
Няма коментари:
Публикуване на коментар