Както обещах. Втори шанс за Буковски. Трудно се подминават въодушевените слова на мнозина по повод таланта на тази противоречива личност. Така че все пак се реших. Махнах с ръка на предишната ни среща и се отдадох със завиден ентусиазъм на новата, както се случва с всяка нова книга, която започна. Опитът ме е научил, че не е толкова невъзможно да попадна на посредствена и впечатляваща литература от един и същи автор. И не защото на моменти е гении, а в други кръгъл идиот. Въпрос на настройка, време, години, история, настроение и много други неща.
Не такъв е случаят с Буковски.
Не знам дали е просто следствие на някаква мода или желание да се покажем реалисти-ценители. И в двата случая продължавам да гледам на Буковски като на посредствен писател. Не виждам нищо величествено в това, че нарича някои от нещата с истинските им имена, а не със завоалирани фрази, след като целостта на текста не може да м
е впечатли, нито разтърси. Не успява дори да ме докосне.
е впечатли, нито разтърси. Не успява дори да ме докосне.
По-различна като стил на писане от Factotum и все пак книгата се върти около подобна тематика. Продължавам да не разбирам култа към него. Това, че не се свени да използва една-две нецензурни думи, за да покаже грозотата и непостоянството на човешките отношения, липсата на морални ограничители и стойностни ценности, които да претеглят правилното от грешното... нищо от това не успява да ме убеди в така възвишения талант на писателя.
Струва ми се някак излишно прехвален и безсмислено подхвърлян от медии и критици. Не знам защо но в главата ми изплува една аналогия с Иво Сиромахов, макар да не съм прочела и една негова книга. Нямам и такова намерение.
Буковски официално отпада от книжните ми списъци. Може би след време мога да дам шанс на поезията му.
Няма коментари:
Публикуване на коментар