"Къпиново вино" е още един роман, който отпраща читателя на Джоан Харис в Ланскене с познатите ни герои - Жозефин, Каро, Клермон, Жана Дру... но също така и някои непознати досега образи - Мари д'Апи с непоколебимия си характер и силата и вътрешната енергия и устойчивост на човек преживял не една и две бури, които са се опитали да го изскубят от земята, на която се опитва да отгледа семената на живота си. Или малката Роза с босите си крака, ярки, игриви и разпилени по слънцето коси, весел нрав и завидна самостоятелност. Възстарата Мирей, която толкова обича единственто си дете, че отказва да признае лудостта му. А защо не й Джо, който макар за кратко се превръща в истински жител на Ланскене, също като Виан Роше, довян от вятъра, носещ след себе си аромат на билки, вкус на отвари и домашна магия.
Неговите необичайни "Специалитети" подрънкват неизменно в избата на главния герой Джей Макинтош, писател в задънена улица, и сякаш самоинициативно повеждат живота му в почти нереално идиличния свят на малкото село.
Всичко започва с отварянето на една бутилка от Специалитетите на Джо - стипчива, горчива, натрапчива, дори неприятна, от онези, които карат лицето ти се да се свива в своебразна гримаса и въпреки това носталгична на вкус. И пъзелът започва бавно да се подрежда – закостенелият живот, спонтанната покупна на къщата-мечта на Джо, промяната в поведението, в светогледа, нетърпението, пътуването, сблъсъка с местните привички, с характерите.
Джей търси вдъхновение за книгата си или може би вдъхновение за живота си. Изморен от безпътни новели и разкази, изморен от също толкова безпътни връзки и отношения с хора. Затворен в порочния кръг от писатели, студенти, издатели и преса, неспособен да се измъкне от течението, което го повлякло в тинята си, закотвило го е и е на път да го превърне в част от реката.
Намира вдъхновението си в Ланскене.
Обичам това място. Не просто заради топлите чувства, които питая към шоколадовата поредица на авторката, а заради самата атмосфера на селото. Малкият затворен свят на тези хора е прекрасна метафора на обществото с неговите порядки, клюки, радости, битки и драми.
Ланскене е причината да взема тази книга от библиотеката, както и първите няколко абзаца, които прочетох на крак до рафтовете с книги.
Не бих я нарекла шедьовър, нито смея да излъжа себе си, че се нарежда заедно с историята на Виан Роше, макар темата да е толкова близка - почти идентична. Но харесах искрено някои неща в книгата и едно от тях е перспективата на разказвача. Тъмната прашна изба, от която бутилките наблюдават историята на Джей, както и тяхната собствена вплетена в неговата, изпълнявайки бавно и преднамерено предназначението си в нея.
Няма коментари:
Публикуване на коментар