Подкарала съм поредицата Мъглороден и вече ме дели една книга от настоящия й край. "Сплавта на закона" се чете на един дъх. Доста по-хвърковата и лека от предшестващите я три книги и едва на половината от обема им.
Докато в основната трилогия Сандерсън залага на перфектния баланс между класическо фентъзи и наука, "Сплавта на закона" е по-скоро класически уестърн в духа на аломантичната магия.
Изминали са векове от прикюченията на Вин, Елънд, Сейзед и цялата им свита. И сега те са се превърнали в митология и религия. Съвсем миниатюрни заставки, подсказват връзката с тези отминали времена, но без да се натрапват.
Аломантията се е променила доста. Мъглородни вече няма, никой не умее да контролира всичките шестнадесет метала. Но пък има някои нови екстри.
Уаксилий е Двуроден, което ще рече, че има власт над една аломантична и една ферохимична способност. А това в тези дни е върха на магията. Но Уаксилий далеч не е най-силният Двуроден. Сандерсън не изневерява на традицията от предишните книги и извайва за него враг, който съчетава по подобен начин своите аломантична и ферохимична способности, че е на практика безсмъртен.
Но това, разбира се, не спира Уаксилий, който заедно със своя приятел Уейн затъва до учи в неприятности. А съвсем не го е планирал така. След злощастен случай, докато изпълнява длъжността на блюстител, което трябва да е еквивалента на шериф, в Дивите земи, Уаксилий губи своята любима. Това го отрезвява и той прекратява дейността си, връща се в имението си и прави всичко по силите си да се впише в едно общество, което не познава, което не иска да познава и от което също се чувства отхвърлен. Но домът му има нужда от него, затова той си сяда на задника и се заема да ръководи бизнеса, счетоводството, връзките с обществото и всичко, което е необходимо, за да възроди дома си.
И аха-аха да си осигури един изгоден и за двете страни уреден брак, когато на вратата му цъфва Уейн. Моли го за помощ, по своя крайно досаден и натрапващ се начин и не приема "не" за отговор. И когато на пищния прием, на който Уакс и бъдещата му годеница смятат да представят пред обществото тяхната зараждаща се връзка, Изчезващите крадци, заради които Уейн му се е залепил кат конска муха, отвличат именно тази благонадеждна годеница, Уакс вече просто няма избор, освен да се притече на помощ на девицата в беда.
И съвсем в духа на Сандерсън, какво е една добра история без да се намеси някоя опърничава жена. Мараси е умна и съобразителна млада дама, която копнее за приключения. Слушала с години истории за Уаксилий, сега когато най-накрая се оказва в неговата компания и дори е замесена в текущия случай, като за малко не се оказва отвлечена заедно с братовчедка си , Мараси смята на всяка цена да вземе участие.
И така, Сандерсън заформя едно идейно трио - Уакс, Уейн и Мараси. Хумористични диалози, хапливи реплики и ирония се сипят едно след друго от страниците в ръцете ми . Всъщнсот хуморът е едно от нещата, които наистина отличават по много приятен начин "Сплавта на закона" от предишните три книги. А забавните моменти, така ми влизат под кожата, че дори мога да си представя как Сандерсън сам се смее на шегите си, докато ги пише.
Историята има лек криминален прискус, много действие, екшън, гилзи, престррелки и зрелищни дуели, сравнително по-малко драма и компенсиращо количество хумор. Като глътка свеж въздух, която прочиства сетивата и съзнанието ти от първите три книги и освобождава ума ти за следващата.
Смятам след няколко дни на Пролетния панаир на книгата в НДК да се сдобия и с последната книга от поредицата Мъглороден. Да видим какво е сътворил този гений.
Няма коментари:
Публикуване на коментар