“Защото обичам книгите чак до точките в тях. Обичам ги по начин, за който няма логика и доводи. Просто така стоят нещата. Обичам ги по начина, по който ги обичат хората в Библиотеката за писма. Не ми стига да чета, искам да разговарям през страниците, да достигна до отсрещната страна, да се докосна до човека, чел ги преди мен., Искам да посветя живота си да ги издирвам, да ги чета и да ги продавам. Искам да обслужвам клиентите и да поставям в ръцете им вярната книга. Искам да съм до Ал и да го утеша, когато осъзнае, че книгата, която пише, вече е написана. Искам да разговарям с Фредерик и Фрида. Да слушам дискусиите в клуба на книгата. Искам всичко това. И искам да продължи вечно. А ако е невъзможно да се случи, тогава искам да го искам до последната възможна секунда. И искам момиче, което да ме желае такъв. С прахоляка и всичко.”
― Кат Кроули, Думи в тъмносиньо
***
“I love books down to the full stops. I love them in a way that’s beyond logic and reason. That’s just the way it is. I love them the way those people in the Letter Library love them. It’s not enough to read, I want to talk through the pages to get to the other side, to get to the person who read them before me. I want to spend my life hunting them, reading them, selling them. I want to serve customers and put the right book in their hands. I want it all. And I want it to go on forever. And if it can’t last then I want to want it right up to the very final second. And I want a girl who wants me the same way. Dust and all.”
― Cath Crowley, Words in Deep Blue
Няма коментари:
Публикуване на коментар