Затворих последната страница на "Свят без принцове" късно снощи, защото просто не можах да се спра, докато не я дочетох. И добре, че след нея ме чакаше "Нещата, които синът ми трябва да знае за света", защото в противен случай щях да имам много сериозен проблем. Както и предишният път съм безкрайно доволна и ми стана малко тъжно, когато се наложи да изляза от света на приказките и да се разделя с Агата и Софи.
Не помня, когато писах за "Училището за добро и зло" казах ли ви колко много ми харесва концепцията за света на приказките, който Соман Чайнани създава. Обичам такива изпълнения, когато авторът взима един съвсем тривиален приказен елемент и от него създава логичен свят, който бих мога да съпоставя със собствения си и да си кажа. "Това, че не съм била сред децата попаднали в някоя от приказките, не означава, че Училището не съществува някъде там."
Но нека се върнем към действието. В края на първата книга Агата хвана ръката на своята приятелка Софи и я целуна, оставяйки принца си да се стопи в мъглата. Двете сложиха край на своята приказка и щастливи се върнаха у дома, за да изживеят своето "и заживели щастливо". Софи избра страната на доброто и своята приятелка. Агата също. Всичко е прекрасно. Ала хората не се променят, не и наистина,не и просто така.
Сватбата на бащата на Софи наближава и с всеки изминал ден, тя се чувства все по-изоставена и изключена от света. И за капак в този момент започват да се случват странни и крайно неприятни неща. Селото е атакувано, а посланието, което тайнственият нападател изпраща до жителите му е "Предайте ми Софи или всички ще умрете." Всичко започва да се сгромолясва с размах под краката на Софи и тя се е вкопчила като удавник за сламка в своята приятелка, стожер и подкрепа - Агата.
Двете момичета не могат да избягат от неприятностите, които ги следват по петите на всяка крачка. И в крайна сметка отново се връщат в своята уж завършена приказка, отново пред вратите на Училището. Ала нещата този път са коренно различни. Няма ги кулите на доблестта, честта и милосърдието. Няма ги розовите завеси, наконтените прически и грациозните рокли. Защо са им? Това е свят без принцове. На кого му е потрябвал принц, щом всичко от което се нуждае, е вярна приятелка.
Принцесите вече не са принцеси, защото няма принцове. Вече не е нужно да си правят прически, да се грижат за кожата си, да бъдат нежни и красиви. Еманципацията се е ширнала из цялото училище за момичета с пълна сила.
А през това време момчетата изхвърлени от собствените си училища превземат Кулата на разказвача и изоставеното Училище за зло и организират там своята съпротива. Обзет от омраза и омерзение Тедрос е твърдо решен да убие вещицата, която му отне принцесата и да напише нов край на своята приказка. Ала истината е, че Агата и Софи не са се върнали в Училището, заради някаква черна магия. Нито краят на приказката им е бил изтрит от някой могъщ магьосник. Човек е господар на собствената си съдба. Това важи и за приказките. За да се случат всички тези неща си има съвсем логична причина. Агата тайничко си пожела да бъде със своя принц.
Трудно е вървиш против волята на сърцето си. Трудно е да се откажеш от нещо, което открай време си смятал за най-ценното в и живота си. Ала това, че едно решение е трудно не отменя необходимостта да направим своя избор.
"Защото порастваме, Филип - въздъхна Тедрос. - Когато си малък мислиш, че най-добрият ти приятел е всичко на света. Но когато откриеш истинската любов... всичко се променя. След това приятелството ви никога не може да е същото. Защото, независимо колко много се опитваш да запазиш и двете, може да си лоялен само към едното."
Много хора през годините са ме смятали за цинична, заради подобен род изказвания, но аз също вярвам, че е така. И смятам, че е естествено да бъде така. Харесва ми това, че Соман Чайнани не игнорира истината, не я подправя или захаросва. Напротив, използва я за контрапункт на историята и с това й позволява да излезе извън рамките на жанра си.
Едно от нещата, които харесвам в тази история е, че не мога да взема страна. Разбирам и съм съпричастна към всеки един от персонажите й, макар и те да са в конфликт. Дори и с Ийвлин. Може и да е злодей, ала разбирам и нейната гледна точка. Мога да вляза и в нейните обувки и да разбера защо го прави. Соман Чайнани ни позволява да огледаме света на приказките от всички страни, да видим всички гледни точки, да вникнем в решенията на героите и да се почувстваме част от всичко това.
"Училището за добро и зло: Свят без принцове" е достойно продължение на историята и няма да ви разочарова. Дори и да не таите особено добри спомени от ученическите си години като мен, това е училище в което със сигурност ще искате да се върнете отново!
Няма коментари:
Публикуване на коментар