![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgcY1YKuScI-gP2p_rA4Io6mu3hQW7Y5V1wCgUp9Elzoox8UKSGUsymXjLiZLufo7KlYbXM-uUeWpmmYBkbVqN9-QH20ZSi0LO7emY3YObHqM8CnFoRM2W041xpu2_MI_9hghy-rCR-D1Q/s320/192521_b+-+Copy.jpg)
Още на първата една трета от книгата знаех, че това ще е едно много скучно четене. Бях толкова малка, че още не можех да обвържа сцените на насилие и последствията от него с реалния живот, за да разбера истинската му същност, нито пък нецензурния език. Съответно и не разбирах по-голямата част от случващото се. Нямаше картинки, нямаше забавни сцени, поне не и по моите критерии. Беше скучна. Но аз толкова дълго време бях опявала на мама, че искам да я прочета, че всеки път, когато тя ме провереше как върви четенето, търсейки следи на увреждания в погледа ми, аз всеки път отговарях бодро и въодушевено, че е много интересна и много ми харесва. Истина е, че към средата на първия случай започнах да прескачам половината от страниците и съвсем загубих нишката.
Сега години по-късно вече крайно далеч от жанра, отново посегнах към една от подопечните му. Чета толкова отдавна за книгите на Луиз Пени, че в крайна сметка се предадох на всеобщото въодушевление и реших да се пробвам.
Първите петдесетина страници ми бяха откровено скучни, макар и да разбирах ясно тяхната цел. Луиз Пени не се хвърля директно в дълбокото, тя създава един полегат наклон, по който читателят може бавно и спокойно да се впусне в действието. Благодарение на това аз тръгнах със спокойна и отмерена крачка напред по страниците и бавно и постепенно набрах инерция, която по-късно се превърна в задъхана надпревара.
Несъмнено звездата в тази книга е главният детектив. As it should be! :)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiNoNn6vDaTDhMM3gUePxcVp0l-ksmSGez5og7iMI9injRa1r6URtzP8zQscPRzsPyhA4KPX2vRQI7c8C9y9KMe3il5bmhZu-BhjlADxSD1TrCgwGw8JY_tk2sG-LOhQXUbEPOqeQrkecs/s1600/%25D0%25B8%25D0%25B7%25D1%2582%25D0%25B5%25D0%25B3%25D0%25BB%25D0%25B5%25D0%25BD+%25D1%2584%25D0%25B0%25D0%25B9%25D0%25BB+-+Copy.jpg)
Гамаш разследва убийството на възрастна жена. Мога да кажа много за Джейн - тя е художник, приятелка, самотница, жертвоготовна, добра, мила, готова винаги да помогне, добродушна, учтива и обичана от всички в Трите бора, където всеки познава всекиго.
Ала все пак Джейн е убита. И това е шок за всеки един от жителите на Трите бора.За някой е тъжен и необясним факт, за други болезнена истина, за трети съкрушителен момент. Загадката се разплита детайл по детайл и като един истински криминален писател, Луиз Пени ни оставя в неведение до последния момент. За тези от вас, които четат по-често криминални романи, може би мистерията не е била толкова голяма. Може би сте разгадали убиеца далеч преди авторката да реши да го изобличи. Но аз нямам тренирано око. И убиецът за мен беше пълна мистерия, докато не бе назован. И тогава ме заля онова чувство, заради което си спомням, че някога обичах криминалните романи. Моментът, в който всичко започва да се навързва. Моментът, в който се връщам назад и напасвам всяка дума, всяко действие на убиеца, за да остана накрая възхитена от грандиозния размах, с който авторът е заплел възела.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEh-vGYqxU_rf5q_EQJam5skgvc0GJeuiU1Wvc9Vikj209GZ2JWRKdBY0rWlgqknnLZ4Ui80z7chCQtwn14iBzfJWyvzfEQnQ47SL3q6LnkvRhvpTYKJTauneUrMM1trVvNkAoUsFs8T8Vg/s320/220px-Still_Life_paperback_book_cover.jpg)
Луиз Пени знае как да направи читателя съпричастен с историята. Обикновено когато чета криминална книга аз съм винаги или малко по-назад от детектива или малко по-напред. Обикновено съм по-назад, дори много по-назад. Но Луиз Пени ме преведе през тази мистерия ръка за ръка с Гамаш. Успявах да подредя всеки нов факт в главата си и да си направя заключенията заедно са него. И през цялото време чувствах как заедно споделяме едно общо знание. Сякаш разследваме заедно. Прекрасен синхрон.
И има едно още едно, последно, нещо, което обичам в тази книга и то е искреността на взаимоотношенията между хората в Трите бора. Беше изключително удоволствие да наблюдавам как пред очите ми се изграждат и натрупват емоциите помежду им, как се разкриват отдавна заровени чувства и как всичко минава през личната призма на всеки един от тях. Луиз Пени наистина е свършила майсторска и образцова работа в жанра. Препоръчвам тази книга на всички, които са почитатели на криминалните рафтове в библиотеката и на всички, които не са - като мен. Вярвам, че може да ви донесе единствено наслада и удоволствие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар