"Себастиан и тролът" е разказ от Бакман, който се разпространява в издателската мрежа безплатно. Разказ, който самият Бакман публикува онлайн преди време. Тази малко книжка с твърда хартия, приятен формат и страхотни илюстрации на Дамян Дамянов достигна до нас под тази форма, благодарение на Издателство Сиела. Някои хора може би ще видят меркантилност в този акт, тъй като се разпространява безплатно единствено като добавка към онлайн поръчката на най-новата книга на Бакман "Нещата, които синът ми трябва да знае за света".Но не забравяйте, че без значение, дали страниците са 5 или 500, в тази книжка е вложен ресурс, а броят на страниците не е ключовият момент в ценообразуването. Както и да е, това отиде твърде далеч от нещата, които исках всъщност да ви кажа.
И тъй като не знам как да започна и ми писна да трия и да пиша наново, ще ви кажа следното.
Разказът е прекрасен, както и всичко друго излязло изпод пръстите и от ума на Бакман. Себастиан живее в мехур. Опитайте да си го представите. Самотен и нещастен, изолиран, седнал на дъното на кръглия мехур, събул кецовете си, сгънал крака в коленете и ги е прегърнал. И всичката тъга и болка го задушават. А въздухът в мехура не е много. Колко може да бъде кислорода в един мехур? Не достатъчно, за да напълниш дробовете си. Ала Себастиан не се и опитва. Болката отдавна е смазала дробовете му. Отдавна е убила желанието му за ...за абсолютно всичко. С всеки изминал ден мехурът става все по-дебел, а Себастиан потъва все по-дълбоко и се затваря все повече за света. Преди е имало цепнатини, през които хората са подавали ръка на момчето, опитвали са да достигнат до него, да му помогнат, да го изкарат навън или да влязат при него. Ала сега пукнатините се затварят, защото балонът е станал твърде плътен. И тук се намесва простичката физика. Налягането в балона се увеличава и скоро нещо ще се пръсне - или мехурът, или Себастиан.
Тогава един ден идва тролът. И тук започва истинската борба на момчето. Лесно е човек да потъне в своя мехур, да се изолира от света, да откаже помощ, да потъне в мрачното си настроение и да остане в него.Трудно е да се бориш. трудно е, когато си бил в летаргия толкова дълго време, да се събудиш, да раздвижиш крайниците си, да се изправиш и да направиш първата крачка.
Адски трудно е да се изправиш срещу кошмарите си, да ги посрещнеш беззащитен и слаб, да изпиташ всеки един от тях, без да скочиш в бездната. Да останеш и да се бориш, за себе си!
Трудно е, когато си малък, умът ти е крехък, сърцето ти е слабо, а светът е толкова голям, силен и жесток.
По всички природни и физични закони по-лесен е пътят с по-малкото съпротивление, затова и хората така лесно се отпускаме по течението. Ала това не е борба, която може да бъде водена по течението. Това е борба, която изисква да стоиш на ръба на скалата и каквото и да става да не скачаш. Да потъваш дълбоко в морето, ала въпреки това да не спираш да плуваш. Да си застанал на дъното, а пътят нагоре да е адски стръмен, адски тежък и почти невъзможен, ала въпреки това да хванеш въжето и да ги изкачиш. Защото изгориш ли въжето, те печелят.
Всеки от нас има неща, с които не може да се справи. На мен тези думи ми напомнят, че колкото и да е трудно, винаги има път нагоре. Път през сълзите, път през ужасите, път през кошмарите и страховете. Път, който води до нечия протегната ръка, стига да събера достатъчно смелост, сила и упорство да протегна и аз своята.
Няма коментари:
Публикуване на коментар