Изглежда чета по-бързо отколкото пиша. Тъкмо успях да си напиша натрупалите се ревюта и да почета със спокойна съвест и хоп, нови три книги, за които искам да ви разкажа се наредиха на опашката.Не мога нищо да направя по въпроса, освен смирено да си седна на задника и започна да пиша. Казах ли ви, че на Пролетния панаир на книгата в НДК тази година се сдобих с три нови книги на Сандерсън? "Към небето" - нея си я пазя за черни, които вярвам, че ще настъпят съвсем скоро (вчера за малко да я подредя и нея на стола до главата ми). "White Sand" - за нея се заинатих преди години, че нали е комикс и няма да я чета и така, ето ме сега, щастлива, че са пуснали нов тираж. Щях да си изям ушите, задето не си я купих, когато трябваше. И "Легион: Лъжи наяве", за която ще ви поговоря сега.
На задната корица пише "В последната книга от поредицата за Легион" или нещо подобно, но със сигурна, че беше "последната". Сега аз това не знам как да го разбирам. Сандерсън си остави не вратичка, ами порта направо. Така че силно се надявам това да не е в смисъла на последната книга от поредицата завинаги.
Третият Легион е класика в жанра, в неговия си жанр, защото тази история играе в своя собствена лига.
Вече познавате Стивън Лийдс от "Легион" и "Легион: На една ръка разстояние" . Той има умението да става експерт в дадена област в рамките на дни. Капацитетът на работа на мозъка му е толкова голям, че всяка информация, която той прочете или чуе бива мигновено обработена и складирана. И тъй като никой нормален човек не е способен да се справи с обработването на подобно количество информация, Стив не е много нормален. Мозъкът му създава по един въображаем аспект за всяко ново умение, което овладее до съвършенство. А заедно със знанията си Стив прехвърля на аспекта си и част от своите странности, запазвайки временно разума си.Но съгласете се, че да имате над петдесет въображаеми приятели, с които да разговаряте и за които да мислите, е доста уморително. Така че не е толкова чудно, че Стив започва да губи контрол над своите аспекти. Започва да губи и тях. Един по един те изчезват, а заедно с тях изчезват и знанията му в дадена област. И понякога се завръщат като призраци на халюцинации и се опитват да унищожат другите аспекти на Стив. Изобщо положението става много напечено. Младият мъж се опитва да проумее какво се случва и едновременно с това отказва да приеме случващото се.
Докато не получава СМС от Сандра. Момичето, научило го да изгражда аспектите си, да овладее сенките и гласовете в ума си, така че да не го побъркат, а да заживеят свой живот, който е в услуга на него самия и на обществото. Сандра е и момичето, което го е напуснало преди години. Тази, която обсебва сънищата му и тази, за която копнее във всяка една свободна от аспектите си минута.
Сандра има нужда от помощ и очевидно хората, с които се е забъркала имат бизнес предложение за самия Стив. Вие как мислите, може ли Лийдс да стои мирно и кротко у дома, след като жената на живота му го е помолила за помощ. Мда-а-а, никакъв шанс. Стив изхвърча от вкъщи с наличния арсенал от най-близките си аспекти, зарязвайки каубоя, защото няма време да го чака и с това започва поредицата от злополучни събития, в които затъват дружно.
Тук вече не става въпрос просто за случай, а за оцеляване. Стив трябва да направи избор. Ако иска да запази разсъдъка си, трябва да се лиши от аспектите си, в противен случай мозъкът му няма да издържи на натиска. Но можеш ли просто така да изрежеш с лека ръка парчета от себе си и да ги захвърлиш на пътя? Като тумори?
Понякога се чудя, дали няма нещо биографично в тази книги, примерно, някои от аспектите на Сандерсън, а извинявайте - на Стив. Сандерсън е споделял неведнъж, че ключът е в практиката. Да ме прощава, но тук ми се струва, че има нещо гнило. Не може това да е само от упражнения и практика. Съмнявам се, че Сандерсън крие някъде дълбоко в съзнанието си един аспект, представляващ устат и изключително талантлив писател, с въображение, което надхвърля и най-смелите ни очаквания.
Няма коментари:
Публикуване на коментар