Reader Sense: Three Bookish Things

Ще вземе да ми хареса да правя тагове. Носят много хубаво настроение. Усещането да говориш нещата, които обичаш и да търсиш съмишленици в тази си страст е прекрасно.
Благодаря за Гери от Faith is no doubt, която се сети за моята скромна особа, правейки този таг.
Гери, ако не си ти, сигурно и един таг нямаше да съм написала през живота си.
(А сега са два! ) ;>

Three Read Once and Loved Authors

Трима обичани автори

Винаги когато думите "обичам" и "писател" влязат в едно изречение, мозъкът ми изпраща изображения на Оскар Уайлд. Това е авторът веднъж накарал ме да осъзная колко красота, истина и любов може да има в литературата, дори и на крехката възраст от 10-11 години, когато за пръв път прочетох "Щастливият принц" и разбрах, че тъга и любов могат да се преплетат по толкова силен и красноречив начин, че никога не бих могла да кажа, "Щастливият принц" щастлив край ли има или тъжен.
И втори път години по-късно, отново думите на Оскар Уайлд ме върнаха към литературата. Този път завинаги. "Портретът на Дориан Грей" е шедьовър. Тя не ми е любимата книга. Това определение е много слабо. Тя е част от мен. Неразделна. Не искам да ви я описвам, това е под достойнството й. Но ще ви кажа това, което ненавиждам да ми казват на мен и затова си позволявам да го използвам изключително рядко: "Прочетете я!"

Не си личи по ревютата в блога, които четете, но един от най-дълбоко вкоренените в сърцето ми автори е Съмърсет Моъм. Прочетох случайно няколко страници от "Острието на бръснача" закътани в една от партитурите на сестра ми. На следващия ден си купих книгата от една сергия и в продължение на една година отказвах да чета, който и да било друг автор. Моъм познава и най-мрачните кътчета от човешката душа и умее да ги облича в думи.

Ерих Мария Ремарк. Това не е трето място в класация. Той е първо място в своя собствена класация. Не мога да ви опиша как ми въздейства Ремарк. Обречеността на войната и неутолимата жажда за живот, която гори в героите му, всеки път ме кара да сграбчвам живота си като удавник сламка. Връща ме обратно при истински важните неща и ме нахоква колко цинична съм станала.

Three Titles I’ve Watched But Haven’t Read

Три заглавия, които съм гледала без да съм чела

Сега-а-а, тук е трудната част. Не съм особен киноман. Рядко гледам филми. Шансът да съм гледала екранизация без да съм чела книгата е много малък.

Но след доста размисъл, успях да събера три заглавия.

Не съм чела "Време разделно" на Антон Дончев. Голям пропуск. Но ме е страх от тази книга. Филмът на Людмил Стайков е толкова въздействащ и тежък, че едвам него преглъщам. Знам, че книгата е съкровище, но това не я прави по-лесна за четене. Подготвям се за нея от години. Успях да преглътна Светнала Алексиевич, няма да се откажа и от "Време разделно".

"Мълчанието на агнетата" - емблематичният филм с Антъни Хопкинс и Джоди Фостър, в който той се облизва като вълк, а нейната глава е високо вдигната предизвикателно, макар и краката й да треперят, поглеждайки в очите на маниакалното чудовище, оковано пред нея. Не съм чела книгата. Не съм сигурна защо. Убедена съм, че ще е много добра. И още по-зловеща от филма. Но вече познавайки историята, като че ли не бързам толкова много да я погълна.

"Теория на всичко" - биографичен филм за живота и кариерата на Стивън Хокинг, създаден по спомените на "Пътуване към безкрайността: Моят живот със Стивън" от Джейн Уайлд Хокинг. Съвсем наскоро разбрах как се казва книгата. Случайно. Беше логично филмът да е правен по книга, но така и не седнах да проверя. Филмът е наистина много добре направен, а Еди Редмейн изигра един брилянтен Хoкинг.

Three Characters You Love

Три персонажа, които обичаш

Тирион от "Песен за огън и лед"

Дяволчето е остроумен, циничен, жесток с думите си и дълбоко лоялен и справедлив към света. Той не е непременно добър персонаж, нито е модел за подражание, но ако имах този сет от качества и недостатъци, бих се постарала да ги използвам точно като него.

Хийтклиф от "Брулени хълмове"
Знам, че повечето момичета въздишат по Мистър Дарси, но честно казано така и не можах да разбера защо. Но виж, тъмният чар на Хийтклиф е нещо, на което изглежда не мога да устоя. Той е толкова мрачен, сериозен, нещастен и толкова проклето влюбен в Катрин, че е готов на всичко. Тази любов е колкото силна, толкова и неизмеримо жестока, неразривна и самотна.

И Георг Хених - майсторът на цигулки със сърце като вселена.Човекът, който никога не забрави добротата, нито човечността, не забрави ценностите си и важните неща в живота. Загуби всичко, освен душата си.

Three Series’ Binged

Три поредици, които не можах да спра да чета

Тук трите избора са безапелационни
"Песен за огън и лед"

Книгите на Джордж Р.Р. Мартин са епично фентъзи. Всички чакаме с нетърпение, което започна да се изчерпва, следващата книга от поредицата. И всички се ядосваме, че почитаемият Мартин пише книга след книга и само се ослушва. Казвам ви аз, накрая Сандерсън ще му я допише, ама не ми вярвате.

"Стъкленият трон"
Генерално книгите на Сара Дж. Маас ги поглъщам като живителна вода след дълга жажда. Изказът й е лек, думите богати и създаващи живот. И Троновете и Дворовете са изключително увлекателни истории, които вярвам, че се харесват на много хора.

"Каравал"
Тази поредица очаквах да е хубава, но да си призная си я купих предимно заради корицата. Но тя се оказа много отвъд очакванията ми. Магия, съблазняващ опасен чар и сурова жестокост пленяват сърцето на читателя с нежните си хищни нокти страница след страница.

Three Unpopular Bookish Opinions

Три непопулярни книжни мнения

Не успях да оценя по достойнство "Сто години самота" на Маркес. Вярвам, че за всяка книга има време, в което би се понравила на различните читатели. И смятам, че ако човек насили събитията, тези книги ще останат безвъзвратно загубени за него.След първия злополучен опит, не съм сигурна, дали ще седна отново да я прочета.

Вярвам, че във всеки жанр и книга човек може да открие нещо стойностно. Всичко опира до това какво търси. Дори и в любовните романи, които много хора оплюват като загуба на време. Всеки е свободен да изказва свободно мнението си и за мен е крайно грозно, когато видя тълпа да се нахвърли върху някого, защото чете любовни/еротични (примерно) романи и му харесва. Всеки знае себе си.

Спойлърите са нещо хубаво. Противно на повечето хора, аз нямам нищо против спойлърите. Чета с удоволствие ревюта със спойлъри и статии, преди да съм прочела книгата. И също така прочитам края на книгата много преди да стигна до него. И това не намаля и на йота удоволствието ми от нея.

Three Current Favourite Book Covers

Три любими корици на книги в настоящия момент

Момичето, което изпи Луната

Зимна песен

Заклинание за светлина

Three Goals for the Year

Три цели за година

Нямам таргети, когато става дума за четене, защото книгите които чета обикновено сами намират път към мен в правилният момент. Те сами решават когато да попаднат в ръцете ми. А аз просто се наслаждавам.