понеделник, 24 юни 2019 г.

"Зимата на вещицата" - Катрин Арден (Ревю)

Довършвам втора любима поредица в рамките на месец. И да ви кажа, добре, че беше Панаира, защото иначе шях да съм изпаднала в книжна депресия. Не ми стига това, че се разделих с Елин и двора й от особняци, ами сега ще трябва да изляза и от света на Катрин Арден.
В началото на "Мечокът и славеят" имах известни съмнения по отношение на тази поредица. Започна малко мудно. Но към средата това бързо се промени и за броени часове аз вече чаках "Момичето в  Кулата" с нетърпение.

Вася израстна много откакто си тръгна от Лесная Земля, но и си остана същата. Все така непокорна, свободолюбива, смела, уверена и непреклонна. Мост между чортите и хората. Малката вещица, която създаде такава бъркотия в цяла Рус, че и татарите не могат да и стъпят на малкия й пръст.

След като освободи птицата жар и подпали града, Вася най-накрая попадна в ръцете на Отец Константин, чиято отровна любов, желание и омраза са се оплели дотолкова една в друга, че дори и той вече не знае какво иска да направи с Вася - да я люби или да я убие. Едно е сигурно. Иска да я подчини. Ала Вася не е преклонила глава пред никого, нито някога ще го направи, затова се запътва към кладата. Е, за съжаление на русия свещеник на Вася не й писано да умре, не така, още не. Пред нея предстои дълъг и много тежък път, разкъсван между Царя на Зимата и Царят на хаоса, между двамата братя събрали в шепите си стихиите на света, способни да ги отприщят всеки миг и да затрият всичко, ей така, с едно щракване на пръстите.

Вася се намества в отколешната вражда на двамата братя. Но отказва да заеме страната на когото и да било от двамата. И това я превръща в самостоятелна сила - трета страна в тяхната война. Вася носи кръвта на нимфи, вещици и хора, вижда чортите, може да разговаря с конете и притежава стихията на огъня. Но да обедини чорти и хора няма да е никак лесна задача. Да намери път към всички, да не заема ничия страна, всичко това е невъзможно. Рано или късно всеки си избира страна. 

Катрин Арден е подготвила не един и два обрата в последната книга от трилогията в отношенията между двете чорти и Вася. Обрати, които помагат за израстването на характерите им. Вася винаги е била неблагоразумна и вироглава, част от света на хора и от света на чортите, без да пасва идеално никъде. След нея постоянно се промъкваше в сянката й усещането за самота и отчужденост от всички и всичко. И беше естествено да е така. Вася отказа да спазва общоприетите правила и разбирания за своето време, което автоматично я превърна в аутсайдер за хората. Отбягвана от жените и отхвърляха от мъжете. Намесвайки се в конфликта между църквата и старата вяра, момичето попадна под прожектора на разгневените последователи и на двата лагера. В постоянна борба срещу всички, Вася можеше да разчита единствено на нежеланата помощ на Царя на Зимата, който също против собствената си воля протягаше всеки път ръка към нея.

Но след всяка грешка Вася израстваше по малко в своето вироглавство, за да достигне до съзнанието, че вместо да върви срещу вятъра, трябва да го направи свой съюзник и заедно да притеглят изгубените парчета от този разпадащ се свят едно към друго.

Знам, че Морозко е този, който спечели сърцето на Вася, не съм и очаквала друго, нито бих искала друг развой на събитията, но не мога да пренебрегна факта, че образът на Медвед беше далеч по-интригуващ и пълнокръвен. Лукавството, лакомията, хаотичната му душа, която се захранва от безредиците и конфликтите на света на живите, всичко това не го превръща в безусловното зло. Да, в едни идеални условия светът би бил много по-добър и безопасен без него, но такъв свят би бил нереален. Още от началото на историята Мечокът е на страната на Вася и Морозко, но средствата, които използва сея ужас и разруха в такива мащаби, че би било безотговорно да бъде оставен сам на собствената си воля да вилнее из този свят.
Невъзможно е да съществува мир без хаос, радост без ужас, живот без смъртта.

Мисля, че в тази книга имаше материал за трилогия, толкова интензивно беше всичко, толкова динамично. Имам усещането, че съм прекарала вътре три живота, отминали неусетно за секунди.  Но се радвам, че Катрин Арден е избрала да я побере между две корици.

Още един свят, който не искам да напускам. И герои, които ще ми липсват - толкова плътни, толкова истински, че мога да протегна ръка и да ги докосна през страниците. Надявам се, скоро да видя нещо ново от Катрин Арден. Още повече се надявам да е още едно фолклорно фентъзи в духа на "Мечокът и славеят".




Няма коментари:

Публикуване на коментар