"Извисяване" - Стивън Кинг (Ревю)

Заглавие: "Извисяване"

Автор: Стивън Кинг

Издателство: Плеяда

Превод: Марин Загорчев

Брой страници: 152

Година: 2018

Казвала съм и преди, че не обичам да пиша отрицателни ревюта. Предпочитам да подминавам мълчаливо книгите, които са ме разочаровали.
Избрах да пиша за "Извисяване" въпреки че останах донякъде разочарована от края, защото в нея има и някои неща, които ми се иска да споделя.

Ще започна оттам, че тази история според мен по-скоро спада в категория разказ  със своите 150 страници едър шрифт и джобен формат. Но това нямаше да ми направи особено впечатление, ако накрая нямах усещането, че Кинг просто е нахвърлял този разказ на салфетка по време на обеда си в някой ресторант и понеже е Кинг, просто са го издали, защото той със сигурност е машина за пари. Не мисля, че тази книга щеше да притежава самостоятелно издание, ако на корицата й не се мъдреше името на Краля.
Истината е, че мога да преглътна всички неща и да ги сложа в графа дреболии. Защото Кинг не е самозванец и наистина е машина за пари с причина.

Идеята на "Извиняване" е много добра. Естествено. Както винаги. Кинг е разпознаваем в способността си да преплита свръхестественото с чисто житейски ситуации по начин, който превръща сюжета в запазена марка.

Скот Кери губи  тегло с равномерни темпове. Което не е толкова лошо, защото след скорошния си развод и предвид килограмите си, малко лекота и самочувствие няма да му дойдат зле.
Седмица след седмица килограмите бързо се топят, но не и талията му. Скот забелязва двуцифрената разлика в килограмите си, която със сигурност трябва вече да се отразила и в рамера на дрехите му, но не е. Тук няма как да не се сетя за "Проклятието" ("Thinner"), в която главният герой прокълнат от една циганка също отслабваше главоломно бързо.
Но случаят със Скот е малко по-различен. Той остлабва с постоянни и леко усилващи се темпове всеки ден, но все така не му личи.
Големият му корем си е все така на мястото си, панталоните му са си по мярка, без значение колко килограма свяля. Няма значение дали е гол или облечен, когато се качи на кантара, той ще покаже пак същото тегло. Няма значение, дали ще държи 10-килограмови гирички в ръцете си, когато застане върху кантара, той пак ще показва същото тело, както и без тях. И на следващия ден, това тегло неминуемо ще е по-малко от днешния.

И докато килограмите се топят, Скот започва се чувства все по-леко и по-леко, физически и душевно. Скот се извисява, бавно и сигурно.
Но естествено за извисяването е нужен катализатор.
И този катализатор се оказва съвсем наблизо. Всъщност зад съседната врата, където млада двойка женени дами се борят със своите собствени проблеми. И всяка сутрин по време на сутрешния им крос техните малки добре възпитани кученца си вършат работата върху ливадата на Скот.
Как да си замълчиш?

Но скоро Скот започва да прозира отвъд дребнавите жестове на ежедневието. Със своя край, приближаващ все така уверено към него, Скот няма много време за губене. Ако иска да направи нещо, трябва да е сега. Ако иска да поправи нещо, трябва да опита сега. Ако иска да промени нещо, трябва да е сега.
И той го прави. Записвайки се със своята далеч нестройна фигура и много по-малко килограми на ежегодния градски маратон, за да бяга редом с хапливата си съседка. И се хваща на един нелеп бас. А по пътя може да случи всичко.

За пореден път се прекланям пред умението и таланта на Кинг, защото в рамките на тези нищо и никакви 150 страници успява да създаде едни достатъчно пълнокръвни герои, за да накара читателя да симпатизира, ненавижда, изобщо да има отношение по въпроите свързани с неговите герои. Успява да ни въведе и да завърши тази история, при това с доста динамично действие. И не на последно място нека не забравяме, че този човек обича да пише обемисто.

"Извисяване" е книга за приемането, за това да бъдем хора. За различията, еснафщината, ограниченото мислене и за .. ами, за извисяването. Над всичко, над къщи, дървета, над звездите, над дребнавостта, над различията, над омразата, над страховете и болката. Извисяване в небето и душата.