"Лисицата" - Галин Никифоров (Ревю)

Заглавие: "Лисицата"

Автор: Галин Никифоров

Издателство: Сиела

Година: 2014

Брой страници: 558

След "Тяло под роклята" изпаднах в някаква абстиненция и не можах да се спра. Направо си пуснах да слушам 'Лисицата". Да кажа, че ми е харесала много, ще бъде слабо изказвае. Това е голяма книга от голям писател. Невероятно е колко талантливи хора се спотайват в родната ни литература.

"Лисицата" започва с шамар и завършва с прегръдка. Изтъкана е от любов и болка. От оголени човешки души, в които прозира тъканта на костите им. Тя е отворена рана, в която Галин Никифоров не се свени да бръкне. 

Виктор Треймън, детектив с неясен статут, който работи към полицията. Консултант, работил толкова време в системата, че е еднавремено извън и част от нея. 

Виктор носи белезите на своето минало, в което нощем се преплитат сънища и спомени, толкова кошмарни, толква тероризиращи, че състоянието му достига до хронично безсъние и психосоматична болка. Миналото на Виктор е тъмно и мрачно по толкова много причини. Всеки от които подръпва различна струва в обърканото му човешко сърце - вина, страх, ужас, срам. Виктор отдавна е половин човек. Не само заради куцането си и целия този мрак, който го е обгърнал. За него връщане назад няма. Никой не може да избяга от себе си. Той е прогнил в мислите си. Червив.
И отличен детектив. Методите му не винаги са напълно одобрени и разбрани от етиката на полицията, но резутатите винаги са добри. Всъщност това, което повече пречи на тесногръдието на органите на реда, са не толквоа методите му, колкото миналото му. Виктор е престъпник. И това автоматично го слага в една по-нисша категорията от "истинските" полицаи. Криминалното му досие често е коз в ръката на човек, който се изправя пред нелицеприятната истина за себе си. Хората обичат да принизяват другите и да затварят устите им. Жестокостта ни е в природата. 

На пръв поглед това е една криминална история. Но криминалната нишка всъщност е само скелета на историята. Дълбоко в същността си това е история за любов. 

Да, Виктор среща Нора и може би тя е способна да излекува раните му. Дори може би психосоматичната му болка. Кой знае? 

В "Тяло под роклята" може и да беше съвпадение, но в две последователни книги, вече няма да е случайност. Макар че книгите на Галин Никифоров са доста особени, мрачни и изпълнени с немалко насилие, дълбоко в същността си, те са истории за любов. Онази стара колкото света любов между хората, която е причината днес да съществуваме все още като вид. Романтична, майчина, братка, човешка, клиширана. Любов.

Това, което Галин Никифоров е създал, е настина невероятно. Невероятно е това, че е превърнал книга с умишлено клиширани образи в нещо много повече от банална кримка. Превърнал ги е в нещо изключително, което играе върху много плоскости. Със страхотен туист в края. С пълнокръвни герои, със заразително и остроумно чувство за хумор. Обвито в мистерия, която Галин Никифоров умело разплита, като опитен хирург, който разделя мускулни влакна едно от друго.