"Повелителката на Дима" - Лаура Себастиън (Ревю)

Заглавие: "Повелителката на Дима"

Автор: Лаура Себастиън

Издателство: Егмонт

Превод: Иванка Ангелова

Година: 2019

Брой страници: 480

Когато в края на ноември миналата година ми останаха три книги до завършване на Goodreads Reading Challenge-a ми, реших, че е редно да запълня слотовете с няколко дебели книги, които планирам да прочета отдавна. 

Така че всичко друго, което четях паралелно изостана до началото на новата година. И макар да обичам тежестта на дебела книга в ръцете си и разбира ,се да се фукам наоколо с тях, няма да е лъжа и ако ви призная, че ми беше доста приятно да прочета неусетно 400-те страници от Повелителка на дима без да усетя, кога съм ги разлистила. 

Не знам колко си спомняте от "Принцеса на пепелта". След като каловаксийците унищожават дома й, кралят им взима Тора за заложница, за да може да прекърши духа й, да я използва, да я унижи и да показва могъществото си отново и отново. Но Тора не се предава, в крайна сметка безобразява най-добрата си приятелка, Крес, или поне момичето, което смята за най-добра прителка. С което картите падат на масата. Приятелите на Тора й спретват едно бързо бягство, а по пътя тя взима за заложник и единствения си съюзник в този дворец (съюзник дотолкова, доколкото може да се вярва на каловаксиец изобщо) - принц Сьорен. Откриваме Тео на същото място, където я оставихме - на кораба на Драгонсбейн, нейната леля и близначка на майка й. 

Тора се превръща отново в Теодосия и бавно започва да опитва вкуса на собственото си име, а с него и на характера си. 

Младата кралица успява да се измъкне от лапите на императора. И сега пътува с един от корабите на флотилията на Драгонсбейн - нейната леля, която е колкото властолюбив управник, двойно повече - пират. 

Теодосия най-накрая е свободна. Или поне относително, защото короната тежи не по-малко от оковите и жертвите, които изисква могат да бъдат съкрушителни. 

На борда на Дим младата кралица те първа трябва да прецени новата ситуация и да реши как ще изиграе картите си. Леля й очевидно я смята за кротко уплашено девойче, което е готово да се подчини на всеки нейн съвет в името на доброто на Астрея. Само че Драгоснбейн не е единствената, която мисли за доброто на Астрея. Всъщност оказва се, че твърде много хора ги интересува бъдещето на нейната страна. Някои искрено, други не толкова. 

Отвлеченият принц Сьорен, чието гърло за малко да се плъзне изпод ножа на Тора, сега излежава греховете си в килията на кораба, където е подложен на системни побоища и унижения. За щастие опърничавият принц е добре обучен как да се държи в пленичество. Така че не го мислете много, ще оцелее, за да гледа намръщено и напрегнато младата кралица. 

Ситуацията изобщо не е розова. Теодосия може и да е избягала от императора, но това не променя много, освен факта, че поне засега няма да й се наложи да се омъжи за него и че по-скоро би умряла преди да попадне отново в неговите ръце.

 Херон е изпълнен с гняв и желание за мъст, Арт изглежда много по-плаха и свита на кораба в присъствието на майка си, Блейз е на път да се превърне в берсерк и да убие всички. Астрея няма никаква армия, камо ли такава, която би могла да изгони императора от земите им или да го убие. А Драгонсбейн заявява на Тео, която току що си е върнала свободата, че трябва да се омъжи за някой богат принц с голяма армия, която би могла да прогони каловаксийците от техните земи. 

Красота! 

В крайна сметка сюжета на книгата се завърна около избора на кандидат, което според мен се оказва доста печеливш ход от страна на Лаура Себастиън. Това й позволява да изкара Теодосия от малкото пространство на каловаксийския дворец, където бе затворена в първата книга и създаде свят около нея. Затвореното битие на историята изведнъж се превръща в политическа карта на континента. С много и най-разнообразни играчи, със собствени политически интереси, цели и стремежи. Лаура Себастиън изгражда истинска дворцова интрига - напрегната и безмилостна. 

Докато четях обмислях цялостното развитие на героите. Чудех се, дали е възможно момиче сломявано, наранявано, унижавано години наред, да изправи толкова гордо глава и да поеме такива рискове. Чудех се, доколкото е реалистичен този поведенчески модел. Но пък от друга страна, Теодосия е разкъсвана от достатъчно съмнения, по отношеноие на Блейз, на Сьорен, на Драгонсбейн и цялата тази противна история с женитбата, тя е достатъчно уплашена от аномалиите, които се случват с нейното тяло, така че може би 400 страници нямаше наистина да бъдат достатъчни , за да се съвземе и от тези травми, така че решението на Лаура да ускори процеса е разбираемо.

И само ще спомена, че краят е много добре изпипан. Страхотен туист в историята, който аз бих определила като Game changer и действие в последните страници, което ме кара да чакам последната книга от трилогията с нетърпение, каквото не изпитвах след първата.