Заглавие: "Пътеписът на един котарак"
Автор: Хиро Арикава
Издателство: Колибри
Превод: Маргарита Укегава
Брой страници: 288
Година: 2022 Честно да ви призная, ако не беше Хенри (на снимката), сигурно никога нямаше да си купя тази книга. Предполагам не е лишено от логика, при положение, че никога не съм харесвала котките, преди да си вземем котка.
Но ето ни тук. Хенри е склонил да позира за снимка. Или иначе казано, спи му се достатъчно, за да игнорира факта, колко досадна съм всъщност.
И като сложим настрана всички тези повърхностни мотиви за покупката на тази книга, накрая мога да кажа с ръка на сърцето, че не съжалявам.
"Пътеписът на един котарак" от Хиро Арикава се оказа точно това, което се надявах да бъде - топла, приятна, забавна, отпускаща история с трогателен край. Без особени обрати в сюжета, историята е ясна - Сатору е тръгнал да търси нов дом на своя котарак Нана. Ако не сте се досетили още след първата среща защо и аз нямам никакво намерение да ви развалям последните глави от книгата. Това го подтиква да се срещне със свои приятели от училище и университета, хора, които някога са били важна част от живота му по един или друг начин, които са оставили следа у него.
Книгата е много сладка, историята ни разхожда напред-назад в живота на Сатору и неговите приятели и близки, след всяка среща сглобяваме още едно парченце от пъзела. Докато накрая с дълбок поклон Хиро Арикава ни позволява да видим цялата картина, да усетим всички емоции, всички нюанси на един пълноценен живот. Няма идеално щастие. Само низ от споделени спомени, емоции и животи.
Хиро Арикава ни напомня, че животът ни оставя следа в света, че всеки от нас завещава частица от себе си на всичко, до което се е докоснал. Всяка дума, всеки жест, всеки миг ние бележим живота на хората около нас, създаваме заедно спомени, споделяме радостта и болката си, oставяме частици от себе си навсякъде - буквално и метафорично. Нашето взаимодействие със света е неизбежно, но това което зависи от нас е каква следа ще оставим, какво ще завещаем на нашите близки и приятели един ден. А спомените рядко са едноцветни.
Без да е претенциозна, от тази история прозира онази тиха и спокойна житейска мъдрост, която е част от културата на японците. Мисълта, която те кара да осъзнаеш, че ти си едно зрънце ориз в безкрайните полета на света. Кара да те усетиш мащабите на всичко около теб и в същото време да разбереш, че светът не е нищо повече от безброй малки зрънца ориз като теб, които заедно създават жужащото гъмжило на живота. Кара те да осъзнаеш, че всяко зрънце има значение, може би не за целия свят, но за една шепа хора, които за него са по-важни от целия свят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар