Заглавие: "Сестрите Блу"
Автор: Коко Мелърс
Издателство: Ciela
Превод: Ирина Димитрова
Брой страници: 472
Година: 2026 Какво правиш когато всичко се срине? Когато загубиш почва под краката си? Когато всички те изоставят?
Когато искаш ти искаш да избягваш от всичко? Когато няма изход?
Отиваш при сестра си.
Сестрите Блу - четирите камери на едно сърце, четирите бои на картите, четирите сезона на годината. Четирите сестри Блу изведнъж остават три. И изведнъж вселенското равновесие е нарушено, защото те не знаят как да живеят, ако не са четири. Числото три извежда само грешни резултати, балансът е нарушен, всяка изградена връзка между тях се разпада, защото вече няма противотежест. Не можеш да построиш кула от карти, ако за основа използваш само три карти.
Но животът не се интересува какво може и какво не. Ейвъри, Бони, Никол и Лъки.
Ейвъри е най-голямата, тя е техния стълб и стожер, тя е винаги там, когато имаш нужда от нея, стабилна, устойчива, винаги готова да ти подаде ръка, дори и когато не искаш, с цената на досада, няма значение, Ейвъри е винаги там за тях, тяхната втора майка. Ейвъри сякаш вече е преживяла своя катарзис, взела е живота си в ръце и се е превърнала в сигурен пристан с за своите сестри. Остров, на който винаги могат да се разбият по време на буря и да оцелеят.
Бони, родена две години след нея е едната половинка от по-възрастното дуо и едната половинка от средните деца. Докато Ейвъри е пропадала бавно, но сигурно в пропастта, Бони е градила кариера на спортист с отдадеността и таланта на световен шампион. Тя носи спокойствието на притихналата утрин, заряда на слънцето и силата на морето в себе си.
Лъки е най-малката. Лъки никога не е познавала бащата, когото са познавали останалите три. Тя е виждала само онзи неуравновесен, пиян човек, на когото не може да се разчита за нищо. Но това няма значение, първо, защото има своите по-големи сестри, всяка от които бди по свой начин над нея и второ, защото още на петнадесет години заминава за Париж и се качва на модната въртележка. Лъки е неукротим прилив, който не се интересува от нищо друго, освен от желанието си да се удави в собствените си вълни.
Ники...Ники вече я няма. Всяка една от сестрите подръпва невидимата нишка, която ги свързва с нея, но вече нищо не потрепва от другия край, а тишината е оглушителна. Опознаваме Ники чрез спомените на момичетата за нея. Всяка дели свой собствен свят с нея, свят който е принадлежал само на тях. И сега остава тих и самотен, пуст. Момичетата Блу винаги са били четири, винаги са съществували в този съкровен квартет. И сега, когато Ники я няма, динамиката между тях е и трябва да намерят нов ритъм помежду си. Като осакатено животно, което трябва тепърва да се научи да живее с един крак по-малко.
Една година е изминала от смъртта на Ники и нейните сестри се давят в скръбта и загубата си, неспособни да продължат напред, всяка се опитва да избяга пт реалността, от проблемите, да се скрие в миналото си, оставяйки нещата да се влошат до крайност. Мостовете между тях бързо се рушат, защото не познават новата карта на сърцето си. Нямат представа кои пътища носят утеха и кои болка.
Много ми харесва това, че сестрите Блу са едно изградени като едно цяло, въпреки че са толкова различни като темперамент и характер, те си остават едно неделимо цяло. Коко Мелърс е балансирала изключително добре механизмите и динамиката в техните семейни взаимоотношения, улавяйки в тази сложна конструкция теми като зависимостта, пристрастяването към медикаменти, алкохол, наркотици, към болката, централно място заема нездравата семейна среда, както и медицинската незначителност на женското здраве.
Коко Мелърс обаче не използва всички тези проблеми като оправдания за пропадането в живота на своите героини. Бавно и осъзнато тя ги извежда по единствения възможен път за изцеление. Поемането на собствената отговорност. Без значение на какви изпитания ни подлага света, всеки сам избира как да премине през бурята. И няма нищо по-хубаво от това да има към кого да протегнеш ръка за подкрепа в такъв момент.
Няма коментари:
Публикуване на коментар