"Нефритен град" - Фонда Лий (Ревю)

 

 

Заглавие: "Нефритен град"

Автор: Фонда Лий

Издателство: Colibri Books

Превод: Валерий Русинов

 

Брой страници: 536

Година: 2024

 

 

Дори само заради идеята си заслужава да прочетете това фентъзи. Най-малкото защото едва ли сте чели нещо подобно. 

Но дори и да ви е звучало странно и несъвместимо на пръв поглед, както на мен, още в процеса на четене, ще започнат да се натрупват добрите впечатления. 

 

"Нефритен град" е гангстерско фентъзи с азиатска нотка. 

Светът, който Фонда Лий е изградила ляга върху строго йерархичната структура и методи на действие на азиатската мафия. Остров Кекон приютява клановете на Зелените кости, хора, които умеят да използват нефрита, за да подсилват уменията си - бързина, сила, ловкост, фокус. 

 

Два от  най-големи кланове Без връх и Планинския, които някога са се били рамо до рамо в последната война, сега са съперници. 

След края на войната и със смяната на поколенията отношенията между лидерите постепенно се изострят. Властовите игри и борбата за контрол над нефрита лесно поглъща в своята алчност хората и ги кара да забравят онова, в името на което някога са били съюзници. Използвайки тази основа за изходна точка на своята история Фонда Лий ни запознава с семейство Каул, лидерите на Без връх. В първата книга ясно се усеща позицията на автора, тя избира да разкаже историята през очите на една от фамилиите. И макар че не търси оправдания за злополучните решения на своите герои за читателя лесно се откроява силуета на по-достойната фамилия. 

 

Любопитно ми е да видя, дали във втората книга гледната точка ще се измести и ще видим повече от вътрешния кръг и аргументацията на семейство Аит, лидерите на Планинския клан. Определено би било интересно, ако Лий е решила да разгърне тази идея и да противопостави двата клана от морална гледна точка, оставяйки читателя сам да вземе решенията за себе си. Но изпреварвам събитията. 

 

Впрочем това е едно от нещата, които ми харесват при тази поредица. Обикновено си говорим за светоизграждане, доколкото реалистични са персонажите, има ли дълбочина историята. Тук не изпитвам желание да аргументирам нищо. За сметка на това да бъда част от Нефритения град ме кара постоянно самата аз да правя планове и да кроя схеми, да прескачам напред в събитията и да мисля какво ще се случи. Харесва ми това, че Фонда Лий превръща читателя в дишащата част от историята. 

 

Темите като травмите от войната, противопоставянето на семейния дълг и личното щастие, зависимостта към опиатите, социалния натиск и редица други не са самоцелно вплетени в сюжета, за да придадат нужната дълбочина на историята, а са естествена част от структурата на този свят. Фонда Лий не търси дискусия, дали едно илид руго нещо е морално правдиво. Нефритеният град не се интересува от ничия преценка, нито от нечий мъдри слова. Нефритът тупти като неделима част от съществуването на неговите жители и задава ритъма, с който трябва всички да се съобразят, като един опасен лабиринт на смъртта, който във всеки момент може да ти отнесе главата.