"P.S. Все още те обичам"

В редките случаи, когато не харесам някоя книга, обикновено не пиша за нея
Знам, че моето мнение не е от особена важност за творбата, за нейното място на пазара и феновете й, знам, че едва ли мога да ви повлияя по някакъв начин, но въпреки това не обичам да пиша отрицателно. Това си е моят поглед над нещата. Може би защото самата аз не се влияя от отрицателни ревюта. Знам, че такива понякога са необходими, защото в противен случай всички книги биха били наречени шедьоври. Ала истината е, че всяка книга може да бъде шедьовър за някого.

Е, тази книга за мен не е шедьовър. Бих я нарекла по-скоро посредствена. Ала все пак щом реших да пиша за нея, има и хубави неща, които искам да ви споделя. И те очевидно са взели превес в общата равносметка. 

Това е една тийнейджърска история. Съвсем обикновена и като всяка друга, различна от всички тях. Недай си боже, да кажеш на някой тийнейджър, че неговата любовна история е клонинг на всички останали. По-добре сам си изкопай дупката и скачай в нея. 

В "До всички момчета, които съм обичала" Лара Джийн си създаде един своеобразен харем от момчета около себе си. И като всяка типична тийнеджърка се влюбваше във всеки, който понечеше да й обърне малко повече внимание. И разбира се от всички най-много в прикрития като плейбой и лошо момче кандидат - Кавински.

Историята продължава оттам, където я оставихме предишния път. Лара Джийн пак се лута в чувствата си. Харесва Питър, но е твърде неуверена в себе си, за да го признае, което я забърква в поредната неловка ситуация. Но пък усещането бе наистина приятно, да видиш как Питър поема инициативата и я заставя да признае чувствата си. Беше една от онези напрегнати сцени, които те карат да свиеш пръстите на краката си.

И тук истинската бъркотия започва. Това е една любовна история започнала необичайно и като истинска такава продължила съвсем не по обичайните правила. Лара Джийн и Питър ще се изправят пред много предизвикателства, сред които и едно от най-трудните - хорската злоба и ревност. Лара Джийн ще губи и печели неговото доверието, както и своето в него многократно. Това няма да е една лесна история. 

На сцената се появява и един стар нейн познат - едно от писмата, за които така и не разбрахме, дали са стигнали до своя получател - Джон Амброуз Макензи. От една страна наистина харесвах Макензи с неговия мистериозен ореол и мълчалива предизвикателност. Ала ми беше някак захаросан. Твърде добър, твърде очарователен, твърде идеален.

Кавински от друга страна има доста недостатъци.  И обаятелен чар, не мога да отрека. Но и там имаше нещо гнило. Не знам, може би в мен е проблемът. Може би твърде много съм свикнала с изваяния образ на момчето в този жанр, че Кавински ми е струва нереден. В него сякаш няма нищо специално. Няма нищо лично, което да направи неговия образ материален. Очевидно добро семейство, малък брат, с когото се разбира достатъчно, за да се шегува с него. Популярно момче, добро, с високо самочувствие и т.н. Но ми е като изрезка от вестник, добър ученик. Нищо живо, нищо, което да подсили характера му, да подплати самочувствието му, да го съживи.

И може би затова донякъде и ми се струва, че Лара Джийн е вятърничава, защото момчето, което обича е двуизмерно. 

Но нека да си припомня защо пиша това ревю. Една от основните причини е Сторми, която, както се оказа, е баба на Амброуз.  Ах, тази Сторми! Тя е от онези жени, които могат да запалят кръвта ти, които с цялото достолепие на годините си ти показват с размах как да се наслаждаваш на живота си. Сторми е огън и вятър, истинска буря. Харесвам игривата й натура, закачливия поглед, строгия глас, с който припомня на младежите, че животът е много по-голям, отколкото им се струва. Харесвам щуротиите и здравия разум събрани в тази възрастна жена с душа на дете. 

Препоръката ми остава същата. Това не е и няма да бъде книгата на живота ви. Но е идеална за разпускане, А може би ако сте с 15 години по-млади от мен, ще погледнете на тази книга по тотално различен начин. Кой знае? Може би ако не сте обременени от всичките си претенции, възгледи и изисквания като мен, ще ви хареса много. Не пречи да опитате.