![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjO3716dk2U0IoZGivSqxBXk626M_IClAlGiiCnCXeFtYbj9Gyl6dB08xLCu22lblX9HnPbmDpCFUJm9_L_DOMR1N56quybv099aFW8ty8jjghsqthp88t6YjH6iF8o8ibapX_RfEXWsdY/s1600/%25D0%25B8%25D0%25B7%25D1%2582%25D0%25B5%25D0%25B3%25D0%25BB%25D0%25B5%25D0%25BD+%25D1%2584%25D0%25B0%25D0%25B9%25D0%25BB+%25281%2529.jpg)
Тези книжки не са най-добрите от жанра, които съм чела, не са и най-лошите. Симпатиите ми са умерени. Честно казано малко съм учудена, че излязоха под печат на Издателство Ибис. Свикнала съм да асоциирам тяхното лого с трилъри, паранормални и непаранормални любовни романи и фентъзи - най-често поредици.
Историята е класическа. Шестнадесетгодишната Лара Джийн е в центъра на действието. Изгубила майка си много малка, ала обградена от любящ баща и всеотдайни сестри, тя израства послушна, мила, сладка, добра и доста влюбчива, мен ако питате. И аз харесвах по този начин момчета в училище, без това да означава нещо. Този тип увлечения обикновено биват породени от външния вид на обекта на твоите мечти или някой случаен мил жест, най-често чисто човешки, ала отправен към теб, той придобива размерите на обяснение в любов.
Пет момчета са били обект на увлечение от страна на Лара Джийн през целия й съзнателен живот до този момент. И когато всяко от тези увлечения приключи, тя пише по едно прощално писмо, в което излива душата си. В него тя казва цялата истина и всичко, което е важно за нея - какво е харесвала в момчето, какво не е, кое й е направило впечатление, кое я е зарадвало, как се почувствала, всичко, което нейният юношески мозък може да роди по темата. След което запечатва писмото и го прибира в кутията за шапки, подарена й от майка й преди много години.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjMw8IO2iIPPkaMq9ELFlW5ZrQ5M0Q4ez-uIFUwEEeYEZNx3VoquZ29xVSlxwG2u4Sl8K6xZxK3wgN0R7tocmLPusDQXJ1fDnSi9ZsyCoJtwsfbpjk0Hd_phJCNQYroMr80QDJLm2KhoTo/s320/To_All_the_Boys_I%2527ve_Loved_Before_poster.jpg)
И може би все още обича.
Заминаването на Марго и раздялата й с Джош разбърква чувствата и ежедневието на семейство Кови. И разбира се, в най-неподходящия момент писмата на Лара Джийн започват да пристигат до своите получатели.
Излишно е да ви казвам, че на нея й се иска земята да се отвори под краката й и да я погълне, за да не изпита всичкия този срам, когато един по един нейните минали обекти на интерес започват да се повяват и да развяват писмата с нейния почерк и изповед в тях пред лицето й.
Бъркотията става пълна. Започва една игра на преструвки. Лара Джийн играе романтична комедия с Питър Кавински - най-готиното момче в училище и обречен винаги да бъде момчето за Дженевив (излишно е да ви казвам каква е ролята й тук, сигурна съм, че всеки от вас я познава - красива, нежна, очарователна, умна, известна, желана и кучка). Двамата сключват договор, от който смятат, че ще имат полза - тя ще убеди Джош, че не изпитва чувства към него, защото отношенията им без това вече са станали твърде странни и неловки. А Питър ще накара Джен да ревнува, за да се съберат отново.
Няма как да ви разкажа повече, без да напускам куп спойлъри. Затова ще ви кажа само, че положението е пълна каша. През цялото време не е съвсем ясно какви са чувствата на Лара Джийн и към кого са насочени. Начинът, по който се развива действието, я представя като доста повърхностна, поне в моите очи. Сякаш казва "Аз обичам Джош, но щом Питър е толкова сладък и ми обръща внимание, ще започна него да харесвам."
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjFvXwEmfXRMwv8LcTvtISQbi2Xfkd8MsbQ0zh0-rJRhR9F7wSx6N65Q3ewNwrQRP1BfGFEN8zzNRwtkRiAauLlVkGy-YeQK33Els0GmbiO-g0TdSmNOHSgQVUdUFNDk7jBiJsEY7dXhek/s320/176048-ml-1739432.jpg)
Харесвам в тази книжка това, че се чете леко и неусетно. Идеална е за разтоварващо четиво на плажа. Страниците бързо се обръщат между пръстите ми. Имаше някои много трогателни детайли, заради които всъщност реших, че ще напиша ревю. Обичта и загрижеността между сестрите Кови, макар и не винаги всичко между тях да върви по мед и масло, сладките, които приготвят за семейните празници, малките жестове по между им, спомените за майка им, семейните традиции, които сами са си изградили и решили да следват. Всички тези на пръв поглед незначителни неща, създават една уютна атмосфера между страниците на тази книга и за мен лично са онова, което ме накара да посегна и към следващата.
Историята е лежерна и ще ви върне обратно в юношеските ви години, да си спомните за своята първа целувка, за първите трепети да държиш за ръка момчето/момичето, което обичаш, за радостта и очарованието, което това чувство носи, за всеотдайността и силата на тези чувства.
Няма коментари:
Публикуване на коментар