"Сняг вали" я подхванах вчера и довърших за един ден. Не мога да кажа, че съм особено впечатлена. Но не мога и да отрека, че ми дойде добре в студения дъждовен ден след наситената с емоции "Бонбонени обувки". Лека, непретенциозна, мързелива, перфектно отиваща си с чаша какаов чай и топло легло в мрачен ден.
"Приказка" е друго нещо. Напомня ми толкова много на "Щастливият принц" на Уайлд. Напомня ми на онези дни, когато бях малка, по-ниска още от краката на масата. Карах майка да ми чете тази приказка толкова пъти, че накрая я бях наизустила. И можех спокойно да разглеждам бледите илюстрации на книжката и да следя историята. Още с първите странци на "Приказка" предусещам какво ще се случи. Не точно, разбира се. Не съм надничала в последните страници. Но някакво неясно и познато усещане ме лъха от страниците й. По-скоро бих казала, че е приказка за нас, порасналите. Но може и на децата си да я прочетете. Има за какво да се хванат. ;>
Няма коментари:
Публикуване на коментар