Тази зима инцидентно в библиотеката се загледах по "Шоколад". Бях тръгнала с друг план, но както обикновено се случва той се промени на място и си тръгнах оттам с коренно различни книги в торбата.
"Шоколад" я взех експериментално, защото съм гледала филма. Знам, че книгата ще е по-добра. И в крайна сметка познавам историята. Но това, което се разгърна пред очите ми докато четях, бе нещо коренно различно. Често ми се случва да гледам филм по книга и фокусът да е леко изместен или лентата да не е успяла да долови всички нюанси на книгата. Но този път беше различно.
"Шоколад" я взех експериментално, защото съм гледала филма. Знам, че книгата ще е по-добра. И в крайна сметка познавам историята. Но това, което се разгърна пред очите ми докато четях, бе нещо коренно различно. Често ми се случва да гледам филм по книга и фокусът да е леко изместен или лентата да не е успяла да долови всички нюанси на книгата. Но този път беше различно.
Тази книга нямаше нищо общо с филма, макар да историята да следваше същите стъпки.
Рядко ми се случва книга толкова силно да ме погълне в магията си, че чак да усетя на върха на езика си всички цветове на емоциите й. Сякаш потъвах в магическа кутия пълна с най-различни шоколади и през цялото време опитвах - горчивия бадем, мекотата на млечния шоколад, парливостта на джинджифила, остротата на финото какао.
"Шоколад" е много повече от романса между Виан и Рижия, много повече от вятъра, много повече от Черния призрак и от идеята за неотменното пътуване, много повече от живота на чужденеца в затвореното общество на малкото еснафско градче. "Шоколад" е сблъсък на ценности, на идеи, на копнежи, на светове. "Шоколад" е история за душата - за мекотата й, за силата й, за колебанията и страховете й, за нежността й, поднесена толкова изящно от думите на Джоан Харис, че чак те претопява и позволява на собствената ти душа да се слее с магията й.
"Шоколад" е много повече от романса между Виан и Рижия, много повече от вятъра, много повече от Черния призрак и от идеята за неотменното пътуване, много повече от живота на чужденеца в затвореното общество на малкото еснафско градче. "Шоколад" е сблъсък на ценности, на идеи, на копнежи, на светове. "Шоколад" е история за душата - за мекотата й, за силата й, за колебанията и страховете й, за нежността й, поднесена толкова изящно от думите на Джоан Харис, че чак те претопява и позволява на собствената ти душа да се слее с магията й.
Съвсем аналогично в понеделник, когато отново отидох до библиотеката с определен план, се върнах с ето тази книга. Започнах я днес сутринта по път за работа. И за един кратък час отново потънах всред вълшебните думи на Джоан Харис. А усещането да чакам края на работния ден, за да отворя отново страниците й, е сходно с това да ми се яде толкова много шоколад, че чак желанието да ме събуди посреднощ - натрапчиво, настойчиво, неподлежащо на потискане.
Няма коментари:
Публикуване на коментар