![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjBCgH5RWL2NjXbFamsndnwWrxoL_Q4UOUQEkQEEsZ_Fk8X3Ok_Nna2SBxUhSFDy2QtDk9HVxAK4ytrK8QCLd22AZQRuRDa_t3bwZ5-9kSAjVRqzLlymq4jw4Q53Y5aRAV0kIkbgHZD7Uw/s1600/img_20150416_225520.jpg)
Вярвам й. Немислимо е в отвъдния живот на Арманд да няма шоколад.
Бюрото ми е хаос, както и милиардите работни прозорци, програми и системи, които съм отворила. Няма значение, защото в главата ми всичко се подрежда с всяка следваща прочетена и погълната дума.
Трудно ми беше да започна книга след "Лавина" на Блага Димитрова, но за нея по-късно. Трябва узрее още малко в мен, преди да стигне до света. Затова посегнах към нещо познато - Джоан Харис. Този път Виан не бяга от Черния рицар, сега подир кюрето се вият дъги, а усмивката му се появава вече не сдържана, фалшива и любезна, а плаха, стеснителна и искрена. Думите й се нижат меко като мъхеста праскова пред погледа ми.
Може би и това ще изпълзи от мен в две части. Още съм твърде далеч, едва началото, а трудно се удържам вечер да не прекарам нощта в четене. Бързам да загася лампата като коректив, който ще ми помогне да стана на следващия ден отговорно за работа. Или ..може би някъде там дълбоко подсъзнателно искам да я прочета бавно, като хубав шоколад, който не сдъвкваш набързо, ами оставяш да се разтопи в устата ти, за да може да отдава сладостта си после дълго след това.
Няма коментари:
Публикуване на коментар