Амели Нютомб.
...Амели Нотомб е особен случай. Малокалибрените й книжки по принцип чисто козметично не са ми по вкуса. Не знам кога свикнах и обикнах книгата да ми тежи в ръката. Помня далечните години, когато преглъщах звучно, когато подхващах някоя дебела книга. Струва ми се някак особено да взема книгата преди лягане и за няма и половин или един час да я довърша. Като че е разказ. Още едно нещо, което се промени с годините. Не знам защо но се отдалечих и от разказите.
Не това "особено" имах предвид. Творчеството на Амели Нотомб е...белгийско.
Думите й на пръв поглед са хаотични, разпилени, нахвърляни по страниците, но в действителност всяка буква е там с точно предназначение и преследва целта, която иска да постигне авторката й. Приповдигнатият и небрежен тон, с който разказва зловещите си понякога истории, оставя интересна следа в читателя.
Не мога да подмина и лекия фанатизъм, който вгражда неизменно в героите си, както и редовно присъстващия мотив за смъртта и нейните различни проявления и възприятия в реалния и "реалния" свят на повествованието.
"Козметика на врага" ни потапя в горчивия, леко комичен и в този случай 
небрежно извратен свят на шизофренията. Нали знаете легендата за двата вълка, които живеят във всеки човек - единият добър, другият лош. Кой ще победи зависи от това, кой храниш по-добре. По доста разчупен начин Амели ни представя своята интерпретация на този сблъсък през устата на главния герой, всъщност единствения герой, както се оказва в последствие - вътрешната борба на един човек - греховете, опрощението, изкуплението, престъпленията и наказанието. Характерните за Амели ирония и сарказъм не липсват и тук, сякаш напускани случайно в повествованието, размърдват себе си като шавливо грахово зърно в кошницата с грах, за да разширят пространството около себе си и да се наместят удобно и естествено всред суматохата на летището.
небрежно извратен свят на шизофренията. Нали знаете легендата за двата вълка, които живеят във всеки човек - единият добър, другият лош. Кой ще победи зависи от това, кой храниш по-добре. По доста разчупен начин Амели ни представя своята интерпретация на този сблъсък през устата на главния герой, всъщност единствения герой, както се оказва в последствие - вътрешната борба на един човек - греховете, опрощението, изкуплението, престъпленията и наказанието. Характерните за Амели ирония и сарказъм не липсват и тук, сякаш напускани случайно в повествованието, размърдват себе си като шавливо грахово зърно в кошницата с грах, за да разширят пространството около себе си и да се наместят удобно и естествено всред суматохата на летището.
"Зимно пътуване" се доближава по косвен начин до другата история, макар че ги взех на случаен принцип от библиотеката, без да чета гърба, без да подбирам, просто грабнах две на Амели Нотомб, наред с останалия ми избор и тръгнах. Може би заради общата тема на летището. Но този път малко ми напомня и на Чък Паланюк със своята идея и обосновка по въпроса защо светът заслужава това масово разрушение, което разочарованият, но твърд и уверен в себе си главен герой предприема.
Във всеки случай Амели Нотомб е приятно разнообразие в моята to read list-a, което препоръчвам в умерени дози, разделени от прилично количество други книги.
Няма коментари:
Публикуване на коментар