Вече години наред сестра ми ми разказва за филмът "Боен кон", но все ми се струваше тежък и тягостен, та така и не го гледах. Не знам защо реших да прочета книгата, имайки се превид първоначалната ми нагласа към тази история.Може би защото винаги, когато отида на панаир или алея на книгата просто не мога да си тръгна с празни ръце. И тъй като последната алея на книгата беше доста бедна откъм избор, в крайна сметка посегнах към тази книга...и към още 4-5, но сега за друго говорим.
"Боен кон" ме връща към Харпър Ли с нейната "Да убиеш присмехулник", написана с простичък език, сякаш от деца за деца и все пак за възрастни. Очарована съм от историята, очарована съм от начинът, по който авторът е успял да ни разкаже за всички несгоди, трудни времена, раздели и тъги на Джоуи, без да остави онова тягостно усещане на камък, стоварил се върху гърдите ти.
Оценявам и идеята, което Ремарк залага доста често в своите книги. За онези трудни дни, които се спотайваш в окопите и се чудиш какво изобщо правиш там и кому е нужна тази лудост. Защо заставаш срещу тези хора от другата страна на барикадата, когато всички искате едно и също - да се приберете вкъщи при семействата си, при децата си, при занаята си. Никой не се ражда войник.
Оценявам и идеята, което Ремарк залага доста често в своите книги. За онези трудни дни, които се спотайваш в окопите и се чудиш какво изобщо правиш там и кому е нужна тази лудост. Защо заставаш срещу тези хора от другата страна на барикадата, когато всички искате едно и също - да се приберете вкъщи при семействата си, при децата си, при занаята си. Никой не се ражда войник.
Една наистина много мила и затрогваща история. Една топла и грижовна история за приятелството, за обичта, за търсенето, за копнежа, за войната, за смъртта и надеждата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар