Още когато видях за пръв път книгата, знаех, че ще я харесам и все пак отлагах дълго прочита й, като тайно скрито съкровище, като резерв, когато банкрутирам след някоя толкова хубава книга, че са изпадна в литературна дупка. И смело мога да кажа, че изпълни предназначението си чудесно.
Както доста от книгите на Кинг и "Гняв" е психологическа игра на нерви, признания, агресия, сближаване и съпричастност. Обожавам начина, по който изгражда връзките между отделните типажи в повествованието, как навързва различни по вид, тежест и стегнатост възели между тях. Някои от тях се разплитат, други заплитат, трети причиняват истински лабиринт от емоции.
Книгата подхваща една изключително актуална тема, макар да са изтекли години от написването й. Кинг не просто повдига въпроса, ами го разнищва по свой собствен маниер.
Чарли Декър убива двама души и взима за заложници децата от класа си. Но защо през цялото време не можем да усетим истинска заплаха да струи от него към съучениците му, защо ги усещаме повече като съучастници. Те не са дори наблюдатели, а добре изиграни фигури в една напрегната партия шах. И в същото време не мога да се отърва от усещането, че причината за цялата тази постановка, причината за агресията е, че нито едно от децата не разбира истински своите емоции, нито може да ги отличи една от друга до този момент, в който Чарли казва да заключат класната стая и да си седнат по местата.
Емоционалната неграмотност на подрастващите е все още актуален проблем и не случайно Кинг е забранил преиздаването на "Гняв".
Невероятна психологическа игра за любителите на човешката природа и нейните най-тъмни кътчета.
Няма коментари:
Публикуване на коментар