Смут и фолклор в "Детски и домашни приказки" на Братя Грим

Прекрасно биографично ревю и предговор на Слави Ганев, който предупреждава, че в последвалото съдържание на книгата  има приказки, които са "изпълнени с моменти на насилие и намеци за сексуални действия" 

Така че не би трябвало да има толкова изненадани и възмутени родители и загрижени за морала на днешната младеж хора.

Разрива който се получава между смисъла, който сме свикнали да влагаме в понятието приказки и действителните оригинални фолклорни истории създаде сериозна полемика в литературното пространство.

Но замислете се за нашия фолклор - особено тъмните векове на Османското владичество. Нима нашият фолклор не е също тъй жесток, нима нашите песни и приказки не са също изпълнени със зловещи детайли? Нима едно време на село нашите прароднини не са разказвали на децата и внуците си именно такива истории. Сурови времена - сурови приказки.

Не станахме ли излишно изнежени по отношение на децата си? 

Позволяваме на им да гледат екшън филми, кеч, трилъри, хоръри, новините и какво ли още не, но не и да четат оригиналните приказки на Братя Грим, защото смятаме че така ще възпитаме психопати. Със сигурност не са приказките на Братя Грим тези, които правят децата ни агресивни в училище.

Влязох в подобна полемика във връзка с една друга книга, а именно "Нищо" на Яна Телер. Бях изумена от факта, че хората смятат, че тази книга с жестокостта си възпитавала психопати.

Защо тогава не заклеймим и Библията, в която има далеч не по-малко жестокост? Отплеснах се. 

Тези приказки нямат за цел да приспиват децата вечер, те са сбор от фолклорното творчество, което Братя Грим са искали и успели да съхранят, защото вярват в идеята за обединението на народа, вярват, че това е крачка към това обединение - един език, една култура, един фолклор.

Всъщност едно от нещата, които прави впечатление в книгата е, че приказките наистина са под формата на разказни истории. Някои от тях са недовършени. Повечето съществуват под множество варианти. А приложенията отзад дават изключително пълна и добре подредена допълнителна информация към самите приказки, която също ви препоръчвам да не пропускате.

Изобщо самото издание се чете от корица до корица. Поздравления за което.

Доста от приказките в книгата изглежда произхождат от една и съща история, но са различни нейни варианти, които предавани  от уста на уста и вероятно според спефицичните фолклорни характеристики на провинцията, от която произхожда, се видоизменят по малко - омагьосаните братя понякога са трима, понякога дванадесет, понякога са гарвани, понякога лебеди, понякога гълъби, но в крайна сметка историите си приличат доста едни с други.

Така например има няколко вариации на известната ни като Синята брада приказка, в която млада жена получава всички ключове от двореца, но не бива да отваря една единствена тайнствена стая, която обикновено се свързва някакви кървави подробности, които се появяват вътре.

И точно това показва богатство и изчерпателността на труда на Братя Грим. 

С известни изключения повечето от приказките са съвсем подходящи дори за малки деца и за лека нощ. Някои от тях по нищо не се различават от приказките, които гледахме едно време по "Лека нощ, деца", разкази от Педя човек, лакът брада. 

Съвсем простички, обикновени и клиширани и така ухаещи на детството ми. Навсякъде от страниците на тази прекрасна книга изскачат трима братя, които се отправят на път, за да изпълнят някой подвиг, златни ябълки, златни птици, златни коне, златни коси, изобщо какви ли не златни неща, също така омагьосани принцеси, предрешени принцеси, мълчаливи принцеси, много принцеси и крале - зли, добри, алчни, спаведливи...Абе приказки като приказки.

Знаете ли, когато четох приказката за Снежанка се замислих за нещо. Като малка ми я разказваха очевидно в оригинал. Мащехата не беше мащеха, а майка. И тя наистина заповяда на ловеца за й донесе сърцето на момичето. Сега осъзнавам, че не е съвсем подходяща за малки деца, но истината е, че тогава тези подробности не ми правеха впечатление изобщо. Не са ме разплаквали, не са предизвиквали кошмари, не са ме травмирали, нощем не си представям как давам отровна ябълка на дъщеря си.

Наистина прекрасно издание от корица до корица. За щастие с твърди корици, би било наистина жалко в противен случай. Много изпипана работа от оформлението до обяснителните бележки под линията. Трудно ми е да си представя какъв къртовски труд е вложен в целия процес до издаването на книгата. Благодаря, за което. "Детски и домашни приказки" е истинско бижу за домашната библиотека и абсолютна класика събрана в 800 страници.