Купих си онлайн "Геният" малко след като излезе от печат, но се наложи да изчакам, докато се прибера в България, за да сложа най-накрая ръка и върху нея. Още повече отне ми почти месец да я прочета, което ме побъркваше, защото просто не исках да я оставям. Открадвах си всяка възможна минута, за нея. Носех я с мен навсякъде - от уюта на леглото вечер, през кухнята, където с една ръка бърках манджата, а с другата четях до разходките в парка, използвайки всеки момент, за да се паркирам на някоя пейка и да почета, докато малкото зверче в количката се не се размрънка.Това е първата биография, която чета и мисля, че по-добър избор да встъпя в даден жанр не съм правила досега.
Въпреки всичките суперлативи, които се изписаха за нея или точно заради тях, очаквах да е суха, скучна, монотонна и малко тягостна. Но въпреки тези очаквания, все пак реших да й дам шанс, защото...хайде, да си го кажем честно - на кого не би му харесало да научи любопитни факти от живота на своите обичани автори.
Има нещо клюкарско в четенето на биографии - окова леко гъделичкащо любопитство да си завреш носа в живота на някоя известна личност, да видиш човека отвъд писателя, певеца, редактора, актьора. Това е усещането да се докоснеш до малките неща в живота му и да получиш детайли покрай големите събития, за които вече знаеш.
А биографията на Максуел Пъркинс - редактор, наставник, финансов надзорник и приятел на писатели като Фицджералд, Хемингуей и Томас Улф, определено има какво да предложи на своите читатели.
Вероятно, ако не беше Максуел Пъркинс, Скот Фитцджералд нямаше да напише "Великия Гетсби", защото би се отказал много по-рано от писателската си кариера, притиснат от финансовото си състояние и обстоятелствата.
Пъркинс е талантлив редактор и отворен към нови идеи. Той е причината издателство Скрибнър да променят облика си, издавайки писатели като Хемингуей, който далеч не пасва на стереотипа писатели, които издават до този момент. Но Пъркинс има невероятното умение да убеждава по толкова деликатен и омайващ начин, че успява да привлече към издателството много млади и нови автори с нестандарни идеи, и отличителен стил на писане. Въображението на самия Максуел прелива от ненаписани истории, които той обича да споделя със своите автори.
С невероятен усет към литературата, към таланта на писателите си, към пазара на книги, Пъркинс е един от най-легендарните редактори на издателския бизнес.
Прекланям се пред труда на А. Скот Бърг, който е събрал в тази книга невероятни детайли, както от живота на редактора, така и от този на неговите писатели - лична кореспонденция, спомени на техни близки, познати, колеги и приятели, статии и литературна критика. Детайл след детайл авторът изплита низ от думи, мисли и действия, които изграждат образа на Пъркинс - ярък, витален, реалистичен, пълнокръвен, толкова истински, че в края на книгата имам чувството, че самата аз съм го познавала. Скот Бърг не ни спестява и недостатъците на Пъркинс, не ни спестява неговата критичната преценка за жените, макар да е баща на пет прекрасни дъщери или ясно изразеното недоволство към артистичната кариера на жена си и начина, по който се променя в последните години от живота си, когато сякаш работата е единственото му спасение и причина да става всеки ден - един тъжен затворен в себе си работохолик.
Мога да си го представя съвсем ясно в разцвета на силите му - магнетичен, с ясен, проницателен поглед, с безупречни обноски, обаятелен, с костюм и неизменната широкопола филцова шапка, винаги спретнат, въздържан, предан. невероятно добър редактор с покъртително лош правопис.
Познанията ми за издателския бизнес преди да прочета тази книга се свеждаха до едни хора, наречени писатели, които дават на други хора наречени издатели, нещо, което са написали и няколко месеца или година по-късно тези думи достигат до нас читателите. Но е изключително любопитно да надникнеш в процеса по оформянето на една книга. За редакторската работа знам още по-малко. Но с образа на Пъркинс авторът ни въвежда в етажа на редакторите и не ни спестява детайлите, съветите, писмата и телеграмите, които хвърчат между писатели и редактори. Една от причините Максуел да е толкова дяволски добър в това, което прави, е, че познава изключително добре процеса по написването на една книга и умее да оформя в стройна структура с рамка и релеф хаотичните мисли на своите писатели. Познава не по-зле и натурата на самите писатели като творци и проявява персонален подход спрямо всеки един от хората, с които работи, за да оцени постиженята му, да го подкрепи в трудните моменти и да го мотивира да се върне обратно към работата си. "Добрият редактор не създава нищо, той само освобождава творческата енергия."
Самият той винаги твърди, че книгата принадлежи на автора и каквито и редакции да са отбелязани в ръкописа, той е единственият, който може да вземе решение кое да бъде променено и кое не. И както във всеки добър професионалист понякога в него се прокрадват съмнения, дали наистина е правилно да редактира тези книги, дали по този начин не осакатява произведението, макар многобройните успехи на книжния пазар да говорят друго.
Предполагам, че образът на Максуел Пъркинс е истинско вдъхновение за всеки съвременен редактор. Като читател мога да кажа, че тази книга е истинско удоволствие и пищно богатство, до което смятам всеки от нас, читателите, изгаря да се докосне, за да види как се въртят зъбните колела във вътрешността на една редакция, как един ръкопис се превръща в книга.
Няма коментари:
Публикуване на коментар