
Не знам от къде да започна, защото самата аз все още ги смилам и вероятно ще ми отнеме твърде дълго време, докато подредя всички мисли в главата си, които породиха тези приказки. А дотогава вероятно вече ще съм се отказала да пиша за това. А аз искам да пиша. Искам да ви разкажа, искам да ви споделя колко съкровени думи открих в тази малка книжка.
Това не са приказки за деца. В тях да няма характерната за приказките на Братя Грим жестокост, но те не са предназначени за деца. Макар на повърхността да изглеждат като най-обикновени приказки, издържани жанрово и стилистично, това са едни много дълбоки езера, които крият не една и две тайни. Толкова дълбоки, че водата на повърхността изглежда чак черна.
Такава е и корицата. Черна. Оттам тръгват и приказкте. От черното. За да се разстелят като кълбо прежда по прашния път и да ни отведат към истината - оголена и безсрамна.
Не по-различни са и чувствата, които навява - мрак, безпокойство, мътна неизвестност, но във всяка една от тях аз откривам път към себе си. Яна Букова не предлага утешение, нито поука.Няма украси, пищност и орнаментика, които са характерни за приказните истории. Само сурова храна за ума и душата.
Четири приказки . "Приказка за царицата във високата кула", "Приказка за кучето, което казвало винаги истината", "Приказка за онзи, който бягал по-бързо от сянката си" и "Пръстен с камък от лед". Четири кратки приказки, изпълнени със символика, в която всеки ще открие своите истини.
Искам отново да изкажа радостта и уважението си към Издателство Жанет 45, които не спират да пълнят библиотеката ми с красота. Изключителното стилно и изящно издание, което подготвиха, е нещо, което ще ви накара да се почувствате специални.
Не я подминавайте.
Няма коментари:
Публикуване на коментар