И все пак беше наистина приятна изненада да видя това прекрасно издание на Бард с твърди корици и хубава хартия. Признавам, че предвид обема й, цената на книгата беше малко над психологическата бариера на това, което бих си позволила. Но в крайна сметка, както казах, това е Кинг и всички тези неща остават на заден план.
Гуенди е обикновена тийнейджърка, която трябва ежедневно да се справя с баналните проблеми на подрастващите. Проблеми, с които всеки от нас се е сблъсквал и които в ония години изглеждат далеч по-ужасяващи в нашето съзнание, отколкото са в действителност. И все пак това са години, които оказват сериозно влияние върху развитието ни като личност.
Гуенди като всички останали нейни връстници води своята ежедневна борба, докато мистериозният мъж с черното бомбе не й дава кутия.
Най-обикновена кутия на пръв поглед. С няколко копчета и две лостчета. Едното лостче отваря чекмедже, в което винаги има миниатюрно шоколадче във формата на различно животно - изумително красиво и изваяно с прецизност. Другото лостче отворя друго чекмедже, в което я чака сребърен Морган - рядка монета с голяма стойност. Няколко различни по цвят копчета се кипрят върху кутията, всяко от тях с неподозирана сила. Копчета, които могат да убият човек или милиони, които могат да изличат от лицето на земята държава или цял континент. Копчета, които могат да й дадат всяко нещо, което пожелае.
Нелека отговорност за едно момиче. С кутията Гуенди може да предотврати огромни катастрофи или да причини такива. Животът на милиони хора е в нейните ръце.
Животът на Гуенди се променя много и изкушенията стават все по-големи. Товарът на кутията я затиска все повече ден след ден, но желанието да я използва е непреодолимо силно. Докато един ден не натиска едно от копчетата. Нещо, за което съвестта й ще я гризе дълги години.
Историята има добра идея и потенциал. Но ми беше някак постна. Липсваше ми напрежението, характерно за книгите на Кинг. Липсваше ми онази дълбока бръчка, която издава човещинката в героя - сурова и оголена като нерв, който боли, без да можеш или да искаш да се отървеш от него.
Историята вървеше някак гладко и спокойно и макар, че беше интересна и се чете неусетно, ми липсва онова пропито от дълбочина усещане, което ми носят неговите книги.
Нямаше напрежение, нямаше очакване, нямаше загатнат край, който да те ръчка и да ти казва, че винаги когато животът ти дава нещо, ти взима друго.
Просто няма Кинг в тази книга.
Но като оставим на страна очакванията, които името на Краля поражда в мен, а предполагам и във вас, книгата е приятна и идейна. А изданието е наистина много хубаво с твърдите си корици и прокрадващите се между страниците илюстрации.
Няма коментари:
Публикуване на коментар