"Отломък от зората" - Брандън Сандерсън (Ревю)

 

Заглавие: "Отломък от зората"

Автор: Брандън Сандерсън

Издателство: Artline Studios

Превод: Красимир Вълков

 

Брой страници: 232

Година: 2024

 

 

 

"Отломък от зората" ни изпраща обратно в света на Рошар малко след събитията от третата книга в поредицата за Летописите на Светлината на бурята, а именно "Заклеващият". 

 

Историята ни среща отново с някои от любимите ми персонажи - Каладин, макар и за кратко се появява, "чаровен" и "сияещ", както винаги; Навани подрушва конците на събитията от Кулата; ала най-централно място от познатите ни герои заема Лопен - този устат дивак, който всеки път съумява да ме разсмее и да ме накара да се замисля. Лопен е праволинеен, често груб и недодялан и абсолютно директен, а устата му ръси глупости със скоростта на светлината, така че докато си поемеш дъх да му кажеш, да изчака и той вече е три изречения пред теб и е заплел поредната каша. 

 

Но Лопен също така е и адски добродушен и отговорен. Затова и получава специалната задача да придружи Рисн и нейния екипаж на важна мисия в откриването на отдавна изгубен град, който може и да съдържа важни открития и сериозно предимство за предстоящата война. 

 

Всеки тръгва на тази опасна мисия със свои собствени причини не по-малко важно от тези на останалите. Рисн, капитан на кораба и водач на мисията се опитва да спаси приятел - Чири-чири - митично същество, което тлее и гасне пред очите й, верен приятел, който има нужда от нейната помощ. 

И тук покрай свежата история, майтапите на Лопен, закачките между персонажите и яркото светоизграждане, Сандерсън не пропуска да зачекне и някоя важна тема. Централно място място в историята заема образа на Рисн, тя е свързващото звено между всички  герои - тя е приятел, гарант, търговец, преговарящ, тя е ядрото. И както сама казва, най-важното нещо в търговията е да разбереш каква е нуждата на другия. Навани има нужда от информация, Лошен иска да помогне на приятел, Чири-чири има нужда от помощ, а Рисн има нужда от самостоятелност. Заклещена в инвалидната количка, която не може да управлява сама поради технологичен недостатък, Рисн мечтае отново да има контрол над тялото си или поне механизъм, който ще я направи независима. 

Сандерсън е пресъздал много автентично чувствата, които бущуват в нея. Ограниченията, които обездвижването й налага, постоянната физическа зависимост дори и за най-тривиалните и интимни неща и най-вече силата на загубата. Осъзнаването каква благословия е да можеш да станеш от стола и да си вземеш ябълка, да се преоблечеш или просто да отидеш до тоалетната без да ти е необходима чужда помощ. 

"Отломък от зората" е много хубава и човешка повест за добротата и приятелството.