"Асистентка на Злодея" - Хана Никол Мерър (Ревю)

 

 

Заглавие: "Асистентка на Злодея"

Автор: Хана Никол Мерър

Издателство: Artline Studios

Превод: Красимир Вълков

 

Брой страници: 448

Година: 2025

 

 

"Асистентка на злодея" на Хана Никол Мерър се превърна в едно от любимите ми заглавия за тази година. Отдавна не бях чела толкова сладка и забавна книга. 

 

Еванджелин Сейдж е (не мога да го кажа по-добре от Злодея) малка вихрушка. Тя е компактно бедствие с голям заряд. Еванджелин е мила, грижовна, отговорна, искрена до абсурдност, неспособна да контролира мислите, думите и чувствата си, тя е пълна бъркотия с широка усмивка и въображение, на което и Астрид Линдгрен би завидяла. Ако дадена ситуация има потенциал да се обърка, Еви гарантирано ще заплете най-голямата каша. 

 

Именно една такава нелепа случка я сблъсква със Злодея и по някакво неведомо стечение на обстоятелствата бива назначена мигновено за негова асистентка. И точно като малка вихрушка Еви помита спокойствието и скуката в офиса на Злодея, до степен в която се превръща в живото биещо сърце на този офис. 

  

А Злодея, горкият, просто няма шанс. Още от първата страница е ясно, че е загубил битката. И няма друг избор, освен да започне малко да се съобразява къде си зарязва обезглавените трупове и да приеме факта, че е открил нещо безкрайно ценно. Също така ще трябва да се зареди с търпение, защото офисът му е на път да се взриви метафорично и буквално.

Хана Никол Мерър е създала живи, дишащи герои, изтъкани от несъвършенства и ръбчета, толкова искрени, че няма как да не се привържете към тях и техните емоции. 

Забавлявах се безкрайно много с комичните ситуации, които предизвикваше Еви, лекотата с която се забъркваше в неприятности и спонтанната й искреност и непринудеността, с която реагираше на всяка злепоставяща я ситуация. 

 

Просто няма жива дишаща твар на тази земя, която да остане безразлична към стихийната енергия и заразителната усмивка на Еви. 

 

Препоръчвам ви тази книга със сто ръце. Тя е свежа, разтоварваща и много мила. Химията между Еви и Злодея е много сладка и в същото време искрена. Малко автори успяват да постигнат едновременно добър баланс между сюжет, персонажи, светоизграждане, напрежение, драма и хумор и да изградят връзките между тези елементи, за да почувства читателя историята и героите живи.  Хана Никол Мерър се е справила отлично. Нямам търпение за втората книга.