"Богатство от пясък" - Рута Сепетис (Ревю)

 

 

Заглавие: "Богатство от пясък"

Автор: Рута Сепетис

Издателство: Ciela

Превод: Мария Пеева

 

Брой страници: 336

Година: 2026

 

 

Книгите на Рута Сепетис продължават да минават под радара на читателя по необясними за мен причини. Харесвам творчеството й още от 2017, когато излезе "Сол при солта". Толкова фино и искрено написана книга, която бърка дълбоко в раните, разтваря ги, за да ги почисти и превърже, за да покаже, че под гнойта винаги има здрава тъкан, която може да бъде спасена, стига да има човечност. А истината е, че колкото и ужасен да е този свят, винаги ще се намират хора, които да протягат ръка, дори и в най-страшните моменти.

 

Веднъж прието това послание, аз продължавам да се връщам към нейните истории и преживявам отново и отново част от някое ново късче история. Рута Сепетис изпраща читателя в микровселената на своите герои, сближава ги, а след това ги хвърля в урагана на историческите събития и оцеляването някак се превръща във взаимна цел. 

 

"Богатство от пясък" е малко по-различна от останалите й книги, които съм чела. На пръв поглед липсва онази тежест на големите исторически катаклизми, които съм свикнала да виждам в другите й книги. Но истината е, че под повърхността й се крият сериозни теми и дълбоки рани, които за жалост и до ден днешен не могат да бъдат излекувани. 

 

Пренасяме се в 20-те години на 20в в Детройт, огромните халета на автомобилните компании кипят от живот, а индустриалният елит се дави в разкош, алкохол и съмнителни сделки. 

Бляскави партита, ефирни тоалети, показност, разхищение и прахосничество бележат епохата. Парите са бързи. А фалитите фатални. Всичко има цена и парата е цар. 

 

Рута Сепетис ни отвежда в дома на семейство Ленокс, в който всеки преследва своята собствена цел. Семейство Ленокс са влиятелна автомобилна династия раздирана от вътрешни конфликти. Вижданията на стария и младия Ленокс за бъдещето на автомобилната им компания се разминават твърде много и двамата са си обявили война, която се стараят да не стигне до ушите на пресата, защото това ще хвърли сянка върху името на семейния бизнес и ще покаже слабите им страни на конкуренцията. 

В тази размирна среда се запознаваме с Марджъри - най-малката дъщеря в семейството. Марджъри е дете на изкуството, свободен дух, който постоянно се забърква в неприятности. След поредната съвсем невинна и напълно нелепа ситуация, която завършва в полицията, Марджъри се включва тайно в престижна артистична резиденция, спонсорирана от мистериозния господин Бонафанте.

Участничките в артистичната програма са малко на брой, а правилата много строги. А на Марджъри като цяло не й е силната страна да спазва разни правила и протоколи. И когато бохемските привички на момичетата в резиденцията зачестяват, дълбоко заровени тайни започват да изплуват на повърхността. 

Знам, че съм доста пестелива откъм сюжет, но вярвам, че истинското удоволствие на тази книга се крие в това, сами да стигнете до дълбините на тайните заровени под фалша на бляскавите приеми и скъпите бижута.  

Това, което мога да ви кажа обаче е, че Рута Сепетис открехва вратата към една важна тема, която започна едва последните години да се превръща в тема. Социалните роли и мястото на жената в обществото, в артистичните среди, в дома, в семейството, в бизнес средите. Жената е необходима и неотменима част във всеки един аспект от живота, но предимно като удобна обувка, която трябва да ти върши работа, в противен случай се превръща в неочаквана пречка, която предизвиква мазоли на най-неудобните места. Именно такава е и самата Марджъри - черната овца за всички - за семейството си, за полицията, за съседите, за братята и сестрите си, за приятелите си, за клюкарките, за ръководителя на артистичната програмата, за репортерите, за всеки, който не може да приеме идеята за жена, която взима сама решенията си и не зависи от влиянието, властта, парите или статуса на никой мъж. Разбира се, Марджъри е надраснала много епохата си и като всяка друга осмелила се да диша свободно жена, трябва да се сблъска с последиците от тази свобода. 

 

"Богатство от пясък" крие много интересни теми под шапката си. Докъде се простира артистичната натура на твореца и откъде започва лудостта? Какви са моралните граници в бизнеса? Ами в семейството? Въпроси, които не сме спирали да си задаваме вече повече от век.

 

Колко сме се променили? Според вас колко сме израснали всъщност като общество?