"Неустоимото желание да се влюбиш във врага си" - Бриджит Найтли (Ревю)

 

 

Заглавие: "Неустоимото желание да се влюбиш във врага си"

Автор: Бриджит Найтли

Издателство: Ciela

Превод: Милена Тодорова

 

Брой страници: 408

Година: 2025

"Неустоимото желание да се влюбиш във врага си" е точно това, което очаквах, но по съвсем различен и свеж начин. 

Озрик е безскупулен наемен убиец по призвание - брутален, безмилостен, хладнокръвен и много ефективен. Също така Озрик е болен от някакво мистериозно магическо заболяване, което скоро ще прекърши магията му, а с това кариерата и живота му. Озрик е отчаян. Което го кара да прибегне до услугите на Ориен, изкусна лечителка и специалист в областта на магическите болести. След един тотално провалил се опит за отвличане, все пак става ясно, че и двамата притежават нещо, което другия иска. Така че им се налага да работят заедно, което разбира се, е пълна катастрофа. 

Бриджит Найтли е успяла по много свеж начин да излезе от рамката на роментъзи жанра и така обичаните от всички тропи, без да наруши правилата. 

Действието се фокусира изцяло около двамата главни герой, но без да дотяга с безкрайни и напълни излишни въздишки, стонове и ръмжене, които са обичайните изразни средства на този жанр. 

Вместо това динамиката в отношенията между двамата се изгражда върху речевия конструкт и взаимодействието между двамата. 

Бриджит Найтли има страхотно чувство за хумор, диалозите са пропити със сарказъм и хапливи коментари, които могат да разсмеят и най-големия темерут. А фактът, че Ориен е пълно дърво и страшно праволинейна позволява на Найтли да вкара и солидно количество грубиянски шеги и черен хумор, които една иначе нежна по душа героиня не би понесла. 

Двамата с Озрик са врагове в пълния смисъл на думата - и като призвание, и като орденна принадлежност, и като характери и като идеология, и като начин на действие и цели. Естествени врагове принудени да си сътрудничат. 

Езикът на книгата е доста вулгарен, но не по обичайния за жанра курсив, прикрит зад романтични намерения и скрити желания. Не, светът на асасина просто е вулгарен и това налага такъв начин на изразяване. Още един инструмент, с който Найтли засилва чувството за крайност в историята. 

 

Липсва ми светоизграждане. Но мога да го преглътна и да изчакам втората книга, с надеждата, че там ще навакса. Липсва ми усещането за пространство и време, за разстояние и обичайното напрежение, което се изгражда с напредване на времето и притискането от сроковете на неизбежното. Харесва ми, когато чета фентъзи да се ориентирам в политическата обстановка и настроения на главните фракции, градове, ордени, държави и т.н. Така че тук се чувствах доста в безтегловност. 

Но с лекота мога да простя всичко това, защото се забавлявах от сърце. Книгата е лека, забавна, остроумна и приятна. Определено ще продължа с тази поредица.