"В среднощната земя костите ни погреби" - В. Е. Шуаб (Ревю)

 

 

Заглавие: "В среднощната земя костите ни погреби"

Автор: В. Е. Шуаб

Издателство: Artline Studios

Превод: Рая Делчева

 

Брой страници: 696

Година: 2026

Има ли безусловна свобода и каква е нейната цена? 

Новата книга на Шуаб се превърна в хит поради неправилните причини. Много медии и читатели в световен мащаб се фокусираха върху романтичните отношенията между трите героини и продължават да опаковат и продават съдържанието на книгата като флаг на тази идея. 

А всъщност под повърхността на тази история се крие толкова много. 

Харесва ми това, че Шуаб си е дала нужното време, за да разкаже историята без да бърза, докато всяка капчица кръв попива дълбоко в душата на нейните героини и я обагря в тъмни краски. 

В.Е. Шуаб разказва три истории, на три отделни жени, разделени от вековете, които благодарение на вампирската нишка се преплитат и създават една цялост, която в края на книгата не може да бъде разкъсана. А това оформя и ядрото от ключови теми в книгата:

• свободата и комплексността на избора
• последиците от решенията, които взимаме
• травмите от миналото и как те определят поведението ни
• границите и тяхното прекрачване
• разпада на личността и загниването на душата

Всяка една от нейните героини има свой собствен компас, който я направлява във вземането на решения. Мария и Шарлот са съзряли във време, което е потъпквало, омаловажавало и меко казано е пренебрегвало жените. Векове наред жените са били съд за разплод, средство да бъде продължен рода, излишни вещи, трофеи, украшения или иначе казано - нищо. Да си жена, означава да бъдеш едно голямо нищо. Макар и да вървят по една пътека заедно Мария и Шарлот носят различна тежест, различни травми, които определят и тяхното поведение както и решенията, които взимат, начинът на живот, който избират да водят. 

Алис също носи травмите на своето време и среда и те по същия начин определят поведението й. В историята на Алис Шуаб разгръща любимата ми сюжетна линия - тази между Алис и сестра й. Прекрасно е описала тази невидима нишка, която те свързва с хората, които обичаш и начинът, по който всяко едно опъване свири по струните на душата ти. 

 

Това не е книга за пътя напред, а за пътя, които трябва да извървим навътре към себе си, към същността си, за свободата на избора и съзряването в емоционално отношение, за отговорността и последиците от собствените ни решения и за сложните човешки взаимоотношения, които понякога просто не могат да бъдат разплетени, за болката и травмите, които остават с нас до края, за дълбочината и измеренията на чувствата.

"В среднощната земя костите ни погреби" е история, която ще ви накара да мислите и чувствате, да изследвате дълбините на собственото си съзнание, да изпробвате моралния си компас. Това е история, която ще ви покаже всички нюанси на свободата и изборите, които правим.