"Форма на живот" - Амели Нотомб (Ревю)

 

 

Заглавие: "Форма на живот"

Автор: Амели Нотомб

Издателство: Colibri Books

Превод: Светла Лекарска

 

Брой страници: 112

Година: 2014

 

 

Скъпа г-це Нотомб, 

Надявам се, че моето писмо ще ви открие в добро здраве. Надявам се също така в края на този текст, след задължителните поздрави, с които ще приключа да съм се вместила в приетия за официална кореспонденция обем от 1-2 листа, изписани от двете страни. И моите думи да попаднат в купчината с писма, които си оставяте за десерт, а не като онези дебели пликове, които толкова ненавиждате и четете по задължение. 

Извинявам се предварително все пак, ако това е крайният резултат. Аз с малко думи не мога. Затова и се възхищавам толкова на творчеството ви. 

Вчера затворих последната страница на Вашата книга "Форма на живот" и все още предъвквам някои размисли. Харесвам разнообразието от теми и проблеми, които засягате в книгите си. Поправете ме, ако греша, досега повторение на главната тема не е имало. 

Проблемът с хранителните разстройства е наболяла тема през последните бих казала петдесет години и се изостря с всяка изминала година. В "Книга на сестрите" говорите за анорексията, а тук за затлъстяването. Дълго време нашето общество приемаше единствено анорексията като болест, а затлъстяването като срамно петно върху засегнатите. 

 

Лесно е човек да излезе извън здравословните граници на съществуването си. Живеем и работим във високотехнологична, бързо променяща се и нестабилна среда, която разхвърля вниманието ни на хиляди места. Сами усложняваме живота си, неспособни да избегнем собствените си капани. Затъваме в блатото на вредните навици, до степен в която дори и да видим спасително въже сме неспособни да го достигнем. 

 

А разковничето действително се крие в комуникацията - в споделянето, в локализирането, в разпознаването и признаването на проблема. Първата стъпка към промяната идва от осъзнаването на нуждата от такава. 

 

Няма да теоритизирам коя в действителност е формата на живот в романа ви. Вярвам, че всеки трябва да открие истината за себе си и че тази истина разкрива до голяма степен характера и световъзприятието на този човек. 

Каква е моята лична истина ли? 

Вярвам, че двете форми на живот са неразривно свързани. и съществуват едновременно в противовес една на друга и търсене на баланс помежду си. 

 

Искам отново да изразя с думи удоволствието, което Вашите книги ми носят. Всеки път сядам подготвена за поредната налудничава идея и накрая пак оставам изненадана. Всеки път напускам владенията на Вашето въображение в различно състояние на духа - понякога умиротворена, понякога с отворени кървящи рани, понякога отчаяна, а друг път изпълнена със сарказъм. Всеки път обаче си тръгвам с храна за размисъл и изпълнена с любопитство към следващата Ви история. 

С най-добри пожелания, 

Теодора Гочева