"Ако ти носи щастие" - Джули Оливия (Ревю)

 

Заглавие: "Ако ти носи щастие"

Автор: Джули Оливия

Издателство: Charly Wilde

Превод: Деница Янкова

 

Брой страници: 630

Година: 2026

 

 

 

Не съм особен почитател на съвременната романтика, да не използвам по-силна дума, защото смятам, че от известно време насам жанра изпраща неправилни послания към читателската аудитория. Няма да се впускам в детайли, но ще ви кажа, че ако попадна в романса на 80-90% от книгите в жанра, ще избягам колкото мога по-бързо по-далеч.  

Затова, когато попадна на книга като "Ако ти носи щастие" на Джули Оливия, радостта ми е толкова голяма, че граничи с еуфория. 

 

Рядко ще ме видите да препоръчвам романтична книга, това може би е първият път, надявам се, да не е последния. Но тази ви я препоръчвам с цялата искреност, на която един непочитател на жанра е способен. 

 

Джули Оливия е спазила рамките на поджанра - романс в малкия град, любопитни и сърдечни съграждани, пекарна, чиито аромат се носи по улиците и печели сърцата на всички, топла, уютна есенна атмосфера, с типичните за сезона празненства, които се превръщат в отлична сцена за малко драматизъм.

 

Познати и обичани тропи в жанра са използвани и за главните герои в книгата. 

Тя е разбира се, новодошлата главна бизнес дама с травма от миналото - жена с разбит брак, изгубила доверие в мъжете, необоснован комплекс за малоценност, причинен й от бившият й съпруг, които разбра се, е е пълен кретен. Мишел е аутсайдер, който се движи в този живот от максимата "На вълка врата му е дебел, защото си върши работата сам." И когато й се налага да поеме управлението на семейната къща за гости за няколко месеца след смъртта на майка си, тя подхожда по абсолютно същия начин и към тази задача. Пише си домашното, научава всичката необходима информация, за да подкара отново механизмите на бизнеса и отваря врати. 

Това, което обаче Мишел не разбира са сложните човешки механизми, които се крият в сърцето на един подобен бизнес. В малкото затворено общество на провинциалните градчета всяко нещо си има точно определена роля. Всеки човек, всяко капанче - кафене, сладкарница, шивашко ателие, всяко семейство, всяко малко събитие в личния и обществения живот на града е важно. И когато една брънка от веригата се скъса и изпадне, всички усещат нарушението в ежедневната си рутина. 

И тук се появява това, което прави историята различна - образът на Клиф (знам, изборът на име е абсурден, още не мога да го преживея напълно). Клиф е разведен мъж, който отглежда две момичета - Британи е около възрастта на моето момиченце - 9-10  годишна, а Емили е  тийнейджърка, която е преполовила този важен етап от живота си и започва да навлиза полека в света на възрастните. Клиф е собственик на въпросната пекарна, без която не минава нито една есенна романтична книга. И когато Мишел пристига в града и се оплита като гордо пате в кълчища в къщата за гости, той й протяга ръка. 

 

 

Това, което истински харесвам и оценям в тази история е именно развитието и градацията в отношенията между Мишел и Клиф. Джули Оливия не бърза ги хвърли в пламъците на изгарящата страст. Между тях постепенно се изгражда силна връзка, чисто човешка, която разбира се е съпътствана с малко флирт и редица словесни престрелки и забавни диалози. Но техните отношения наистина узряват бавно и започват да лекуват раните си един на друг далеч преди да започнат да им се подкосяват краката при вида на другия. Много хубаво е развита и сюжетната линия в семейството на Клиф - отношенията му с момичетата, с бившата му жена. Джули Оливия е уловила много нюансите на бащинството и на сложните отношения в едно семейство с разведени родители, но и съвсем в духа на жанра не си е позволила да тръгне по драматичната спирала надолу повече от необходимото. С този добър баланс тя съживява героите си за читателя превръщайки ги в истински хора с проблеми, каквито не са чужди на много семейства. И в същото време успява да задържи романтичната атмосфера на историята, която споява всички части на тази книга.