Заглавие: "Змей омайник"
Автор: Симона Панова
Издателство: Сиела
Платформа: Storytel
Прочетено от: Христина Ибришимова
Брой страници: 584
Година: 2024
Много харесвам аудиопрочита на
Змейската трилогия на Симона Панова и затова търпеливо изчаках докато
пуснат и последната част, която завършва историята на любимите ми
герои.
"Затварям последната страница" метафорично и си мисля,
колко много се разви жанра у нас. И несъмнено книгите на Симона са
солиден камък в основата на това развитие. Много ме радва факта, че
можем да се насладим на качествена жанрова литература у нас, която ляга в
устоите на фолклора ни и в същото време звучи съвременно. Преплитането
на реалността ни, такава каквато е, с корените, вярванията и магията на
старите легенди е нелека задача. Но Симона е намерила отличен баланс в
историята си.
Третата част се фокусира върху
Йордан и неговият обет. Симона се е заела с нелеката задача да превърне
Йордан от пълен егоист и бохем в образ, на когото може да се разчита.
Харесва ми, че не му предоставя бързи решения, ами го кара да измине
бавно и методично целия път, стъпка по стъпка, дa размишлява и осъзнае
грешките си, да поиска промяната отвътре, да приеме пораженията и да
изгради наново мостовете, които отдавна е разрушил.
Това е
начинът, по който Симона подхожда към всичко в своите книги. И това е
едно от нещата, които обожавам в творчеството й. Проблем след проблем,
тя си блъска главата и търси решение. А резултатът е смислени герои,
завършен свят, интересен сюжет, магична атмосфера и пристастяващо
желание да четеш още.
А накрая си
казваш "Now that make sense", без значение какъв финал ще ти предложи,
щастлив или трагичен, независимо, дали ще си изплачеш очите от рев или
ще подскачаш от радост на нейният вариант за "и всички заживели
щастливо", ще бъдеш доволен, защото абсолютно всичко в тази история има
смисъл. Всяко малко нещо има своята роля и значение, всяко действие,
всяка дума, всяка шега. Няма излишъци, само богатство.
Не
мога, а и не искам да бъда по-кокретна, все пак това е последна част от
трилогоия, което евентуално означава спойлъри. Ще ви споледя обаче, че
аз съм безкрайно доволна от завършека, който Симона даде на всеки един
от своите герои, че отдели специално време на всеки и по ненатрапчив
начин им позволи да се преборят със собствените си проблеми, по един или
друг начин. Нищо в този живот не е идеално, защо да е в книгите, често
всяка победа е съпътствана и с малки загуби, които обаче единствено
увеличат стойността на извоюваното.
Няма коментари:
Публикуване на коментар