понеделник, 5 октомври 2026 г.

"Под каската на дявола" - Невена Иванова (Ревю)

 

 
Заглавие: "Под каската на дявола"
 Автор: Невена Иванова

Издателство:  Рива


 Брой страници: 304

Година: 2025

 


"Под каската на дявола" е още един хубав български роман, който мина някак под радара на читателите. 
 
Болезнено актуална антиутопия, в която главна тема е съдбата на човечеството, управлявана от изкуствения интелект. 
 
Света, в който ни въвежда Невена Иванова, се контролира от Системата, за да може да се подсигури съществуването на хората. В нейният свят пълен с високотехнологични джаджи, изразът "да се омъжиш по любов" е архаична приумица, съществувала някога в миналото, което почти всички вече са забравили. За намирането на правилният партньор се грижи системата. Тя обработва всички данни и определя, кои са най-успешните съчетания между необвързаните индивиди достигнали подходящата възраст за възпроизвеждане. Системата свърза хората и разбира се, го прави по най-подходящия начин, тя взима предвид и изчислява тяхната съвместимост, общи интереси, темперамент, навици, нужди. Всичко се върши с математическа точност. Място за грешки няма.
 

Технологиите предлагат съвършения живот. Във виртуалната реалност под шлема невъзможни неща няма, изживяването е върховно и желания табу няма. Каквато и нужда да има човек, шлемът може да я задоволи. Неизживените мечти са вече отживелица. Всяко преживяване е достъпно. 

Светът в романа на Невена Иванова е многопластов, съставен от няколко ключови измерения, които карат читателя да се чувства като в Матрицата и да се пита кое хапче е взел от ръката на Морфей - червеното или синьото. 
 

А главните й герои са като накриво забити пирони в дървена мебел, пробили са тънката стена на гърба и стърчат грозно, пречат на системата, пречат на мебелта перфектно да залепне за стената, постоянно драскат, късат дрехите, които се закачат в тях. Аналогови устройства в дигитален свят. 

В крайна сметка обаче има неща, които изкуственият интелект никога няма да разбере, нито да научи, защото те са изтъкани от материя, която му е непозната - богатството на вътрешния емоционален свят на един човек. Тази вихрушка от чувства, която ни прави уязвими като отворена рана и едновременно с това устойчиви на бурите на живота. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар