Моят списък и малко интересни препоръки за Пролетния Панаир на книгата

Потривам доволно ръчички. Вие предполагам също. Като всеки уважаващ себе си маниак, си имам списък, в който редосвно се попълват заглавията, които ще си купя. Така че плановете ми за Панаира са в общи линии готови. Реших този път да се самодисциплинирам малко и да ви споделя своя книжен избор, а защо не и няколко добри препоръки 

Артлайн Студиос

Артлайн са прибрали под шапката си няколко от любимите ми автори. Така че гарантирано не минава и Панаир, в който да не се сдобия поне с 3-4 бижута от тях и да си повися 30-40 мин на техния шанд. Тази година съм на вълна комикси. "Дедпул убива класиките" и "Дедпул убива Дедпул". Ако още не сте ги чели, може да започнете с "Дедпул убива вселената на Марвел". Планирам да се оборудвам с поне няколко издания на ERIDON - Крадецът на спомени от Константин Витков-Титис. И надявам се, с "Doctor Who: 12 доктора, 12 истории".
И-и-и броени дни преди Пролетния панаир на книгата, Артлайн ни зарадваха с още две жестоки новини. Ще има Сандерсън по две. Топлички-топлички сега за Базара ще излязат третата книга за "Легион:Лъжи наяве" и едно наистина жестоко издание на "Към Небето" с 3D корица от дърво и естествена кожа. 





Препоръки:
Както вече споменах тук са трима от любимите ми автори. Брандън Сандерсън от когото ви препоръчвам поредиците "Летописите на светлината на бурята", "Възмездителите", "Мъглороден", "Легион" както "Душата на императора" и ..ами всичко, до което можете да се доберете и всичко, за което ви стигнат парите. 





Не пропускайте и книгите на Патрик Нес, който нашумя с "Часът на чудовището", но не спира да пише прекрасни книги и след това. Обърнете внимание на "Освен този живот", "Ние, останалите, просто живеем тук" и трилогията за Хаоса.

И Дерек Ланди, който пише жестоката поредица за детективът-скелет - "Скълдъгъри плезънт", от които аз за щастие имам да наваксвам с четенето. Както и "Демон шосе". При Ланди няма какво да се обърка. Той се особняк, такива са и книгите му.

Ако сте фен на комиксите, а и да не сте, вярвам, че пак ще ви хареса мангата Death Note. Крими, трилър, много туистове, изненади, схеми и не малко веселие.

Бард

Издателство Бард имат толкова много книги, че не ми се вярва, да мога качествено да ги обхвана, но ще се спра на няколко.

В планираните ми покупки са "Академия за магьосници" на Ел Феъри и "Невърмуур 2: Чудотворката Врана Мориган". (споменах тука няколко поста по-надолу, че още не съм прочела и първата, но то май е ясно, че ще се четат и трите.)

И разбира се, задължителният Кинг. - част 1 Тук съм си харесала новото издание на "Гробище за домашни любимци".


Препоръки:

Не мога да обхвана всичко, но със сигурност мога поне да ви споделя своите собствени увлечения.
Бард издават почти една втора от книгите на Стивън Кинг у нас. И аз не пропускам да се сдобия поне с една. Не пропускайте класики като "Мизъри", "Играта на Джералд", макар че каквото и да хванете от Краля няма да сбъркате.

Не пропускайте и двете книги на Харпър Лий "Да убиеш присмехулник" "И страж да бди на пост". Прекрасна история за предразсъдъците, свободомислието, смелостта и еснафщината. 

Ровя по блога за линкове и постоянно се връщам да добавям. Старая се да не прекалявам, но няма как да пропусна двете книги на Стефани Габър "Каравал" и "Легендата", които бяха наистина магия - опасна и красива, каквато не ме беше обсебвала отдавна. 

Сиела

Тук ще ми трябва отделен пост, за да ви споделя всичко, което искам. И може би отделно ходене до НДК, само да си напазарувам техните книги.

Желанията ми са много Така например "Как виждам света" от Айнщайн и "Баба Марта и месеците" от Слави Ганев са се наредили на списъка откакто са анонсирани и в крайна сметка реших да изчакам Панаира. Но има и някои нови попълнения. 

Още една книга от български писател, а именно "Огънят в мен" на Даниела Богоева-Гюргакова. 

И две книги на сър Тери по очевидни причини - "Клавиатурна грешка" и "Последният герой", както и последната книга от Азиатската сага "Вихрушка". И там съм изостанала много. Прочетох "Шогун" и се влюбих в нея. Не знам, защо още не съм посегнала отново към Клавел.
Това е основният ми списък. Ще видим на място още какво ще забърша. О, и разбира се, "Бунтът на кралицата" от Ребека Рос.





Препоръки:

Сиела напоследък издават доста добри YA и фентъзи поредици" -  "Улището за Добро и Зло", "Софийски магьосници", "Гневът и зората" и "Вещерът", разбира се.

издават също така Любимият ми Бакман, който получи това определение с първата си книга "Човек на име Уве" и не се спря. Като "Ние срещу всички" и "Бьорнстад" доведоха прозата му на съвсем ново ниво за мен. Всеки път, когато реша, че не може да напише по-добра книга, той го прави.

Не пропускайте и прекрасните "Сол при солта" на Рута Сепетис и "Светлината, която не виждаме". Те са две сурови и красиви по свой собствен начин истории, които се въртят около години на ВСВ, в които ще срещнете не малко жестокост и много човещина.

Сиелците сбъднаха и една моя мечта - да видя Ремарк с твърди корици. Започнаха мисля с "Гам", "На западния фронт нищо ново", "Мансардата на бляновете", "Живот назаем" ...надявам се, да не спрат.

При тях ще намерите и някои устояли на бурите на времето романи като  "Повелителят на мухите", "Пилето" и книгите на Джани Родари в красиви нови издания с твърди корици, които всеки би искал да има у дома си.

Колибри

Издателство Колибри винаги са имали свой собствен уникален стил. И това важи за всичко - за оформлението на книгите, за кориците, за избора на издания, за авторите им.

Тук имам да си накупя някои книги на Джо Абъркромби, с които още не съм се сдобила от последната му поредица. Както и с "Корабът с алените платна".

Препоръки:
На щанда на издателство Колибри ще намерите огромно разнообразие от жанрове. Така например ако сте фен, "Кървави книги" на Клайв баркър са жестоки. Ще откриете биографии "Геният" на А. Скот Бърг, антиутопии "Небостъргачът" на Балард, драма  ("Вечерята" на Херман Кох), Световна класика ( Набоков ) и съвременни романи (Амели Нотомб и Юнас Юнасон)... Само разгледайте имената и ми кажете, дали нямат свой стил!

Еднорог

При Еднорог съм си харесала "Лунно сияние", макар че още не съм прочела първата книга на Шейбон, която прилежно чака на един от рафтовете у нас. Но както вече стана ясно, на мен това не ми пречи.

Препоръки:
Силно ви препоръчвам книгите на Дона Тарт. Моят личен опит се простира до "Щиглецът" и "Тайната история", но съдейки по тях, вярвам, че и "Малкият приятел" ще бъде разкошна.
Известните имена като  Орхан Памук, Артуро Перес-Реверте, Борис Акунин само ще ги спомена, вие си знаете за тях.
Обаче искам да ви обърна специално внимание на  "Далечна светлина" от Софи Лагуна, която няма как да не ви направи съпричастни.

Екслибрис

Не пропускайте и щанда на Издателство Екслибрис, за да се сдобиете с книгите нас Наоми Новик "Изтръгнати от корен" и "Сребърна приказка". Страхотни, добре построени истории в духа на фолклорното фентъзи.

Емас

Издателство Емас пак има интересна селекция. Аз лично няма как да пропусна заглавие като "Призрачната гора", при това с толкова яка корица. А тук на този щанд няма как да не ви препоръчам трилогията Цветовете на магията ("Четирите цвята на магията", "Сборище на сенки", "Заклинание за светлина" ) от В. Е. Шуаб  и "Зимна песен" от С. Джей-Джоунс. Тук ще ви кажа само, че след като прочетох "Сборище на сенки", никога не съм чакала така книга, както "Заклинание за светлина" и те преизпълни всичките ми очаквания и ги задмина, оставяйки огромна липса в читателското ми сърце след като затворих и последната страница.

Ентусиаст

От щанда на издателство Ентусиаст трябва задължително да се сдобия и с третия том на приказките на Андерсен. Не съм прочела още първите два, но си имам добра причина. Тях си ги пазя за тежки времена, когато не ми достига топлина и любов.

Ера

Издателство Ера  са запретнали ръкави и издават някои от най-търсените автори у нас. Книгите на Агата Кристи  не престават да излизат от тяхната редакция с нови и все по-хубави и елегантни корици. Феновете на Асасините също могат да се наредят пред техният щанд. Ако сте любители на романтиката ви препоръчвам книгите на Анес Мартен-Люган, а ако обичате фентъзи жанра и търсите нещо различно, може да се сдобиете с "Лешниковата гора", за която прочетох много добри отзиви навсякъде. Заредила съм я на рафта и чака ред у дома.

Аз лично, смятам да се сдобия с новото издание на любимият ми Ерик-Еманюел Шмит "Феликс и невидимият извор"  и с новото издание на "Терез Ракен" от Емил Зола.

Жанет 45

На щанда на Жанет 45 винаги намирам съкровища. Тези хора имат някакво особено лирично чувство към книгите, които издават и успяват винаги да накарат ритъмът на сърцето ми да се покачи, когато държа тяхна книга. Харесала съм си две книги на Здравка Евтимова - известната вече "Кръв от къртица" и "Зелените очи на вятъра"

Препоръки:
Вероятно която и книга да хванете от този щанд, ще е стойностна. Но въпреки това ще спомена няколко заглавия.
На първо място, ако още не сте чели Яна Букова, ами прочетете я. Започнете с миниатюрната "4 приказки без връщане" и като се влюбите може смело да продължите с "Пътуване по посока на сянката"

Съвсем в духа на Жанет 45, тук ще откриете и "Бели зъби" на Зейди Смит, която никой не може да ви представи пълноценно. Тя просто трябва да се прочете.

Ибис

Аз съм си харесала от щанда на Издателство Ибис книгите на Керстин Гир ("Рубиненочервено", "Смарагдовозелено" и "Сапфиреносиньо"), които притежавах преди години, но се оказа злощастно унищожени с вода у дома. Харесвам поредицата наистина много, така че съм твърдо решена да си я попълня отново в библиотеката си.




В списъка ми са още "Годината на оракула" на Чарлс Соул и "Пожарникарят" на Джо Хил, с която трябваше да съм се сдобила отдавна.

Препоръки:
От друга страна излезе и последната книга от поредицата на Каси Тъмни съзаклятия, а именно "Кралица на мрак и въздух", която бих определила като събитие. Препоръчвам ви цялата поредица ("Лейди Полунощ", "Повелител на сенките"  и "Кралица на мрак и въздух"), както и всички предходни книги, които е хубаво да прочетете преди тази, защото макар и да се отделни и самостоятелни поредици, в последната книга на Каси има струпване на герои от всички останали.

Искам да ви обърна внимание и на това, че Ибис имат няколко много добри издания на Кинг.  -  "Бягащият човек", "Кристин", "Куджо, "Бурята на века" 

И една наистина прекрасна YA книга  - "Елайза и нейните чудовища", която със сигурност ще ви влезе под кожата, ако някога сте били тийнейджър.

ИвиПет

Издателство ИвиПет навлязоха в полезрението ми миналата година с една книжна препоръка в някоя от групите. На техните рафтове ще откриете български автори, ще откриете българско фентъзи и ще се чудите как сте ги пропуснали, защото книгите, които издават, изглеждат наистина страхотно и няма как да не ви грабнат окото.

Идната седмица смятам да се сдобия с "Ледена зора" на  Соня Христова

ICU

ICU  може и да нямат 200 страници със заглавия, но всяко едно от тях си струва. Преди година някъде прочетох "Бащите не си отиват" и в този момент разбрах, че няма начин да издадеш книга като тази без да вложиш цялото си сърце в нея. Сега в списъка ми има няколко техни заглавия  -  

"180 секунди" от Джесика Прак, 

"Другата ръка" от Крис клийв и 

"Втора кожа" от Катерина Стойкова

Изток-Запад

И-и-и-и-ииии нека изброяването да започне сега. Изток-запад правят наистина много сериозни книги. Не съм сигурна, дали има изобщо нещо слабо, което да е излязло под тяхната редакция. "Homo Sapiens" и "Homo Deus" трябваше отдавна да съм ги прочела. Но сега съм се навила като пружинка. 

Любопитството ми събуди и "Астрофизика за заети лица" на Нийл Деграс Тайсън. Тук има и много сериозен подбор от книги свързани с Втората световна война. Планирала съм да се сдобия с втория том на "Възход и падение на третия Райх"

Една девойка, с която случайно се разприказвахме за книги, ми препоръча "Люляковите момичета" на Марта Хол Кели и от тогава се чудя, как не съм я видяла тази книга по-рано.


Пак под шапката на  Изток-Запад излезе миналата година и един сборник пълен с български имена - "Сърдити небеса", който се очертава да бъде десетка. Тук моментално добавям и "Агенция Барнет и сие" на Морис Льоблан, който разказва историите на един мои наистина много любим персонаж - Крадецът-джентълмен Арсен Люпен. 

Препоръки:
Мога да ви препоръчам много книги от този щанд, но ще спомена само няколко, върху които искам да сложа акцент.

Книгата за "Левски" на Яна Язова, "Сталинград" на Антъни Бийвър и тетралогията на Сафон  "Гробището на забравените книги". преди година излезе и последната книга "Лабиринтът на духовете", която отнесе част от сърцето ми в Барселона и го остави завинаги там.

Лабиринт

В Издателство Лабиринт са се сгушили две прекрасни книжки за деца и възрастни "Шумът на върбите" от Кенет Греъм и "Пакс" от Сара Пенипакър. Там ще ви очакват и книгите на  Нарине Абгарян, които спечелиха стотици сърца по света, включително и моето още с "Три ябълки паднаха от небето".

Лист

Издателство Лист мисля, че влиза за първа година в личния ми списък. Но го прави със замах и жажда, каквито не се срещат лесно. "Антон Чехов за писането" и "Джейн Остин у дома"  са двете заглавия, които със сигурност ще отнеса у дома. Но искам да отбележа още едно заглавие, зад корицата на което се крие сериозна и важна книга - "Подземната железница" и Колсън Уайтхед. Годините на робството ме ужасяват. не съм сигурна, че мога да се справя емоционално с това потисничество, което ще срещна сред страниците на книги, свързани с темата. Ужасява ме мисълта, че цялата тази идеология е била дълго време смятана за нещо съвсем нормално, обикновено и редно. Последните десет години избягвам книги по темата. Не знам, може би в бъдеще нещо ще се промени и ще разлистя някоя от тях отново. Засега мога само да ви подсетя за тях.

Милениум

На щанда на издателство Милениум ще намерите една малко особено, но наистина много красива  и емоционална история - "Кажи на вълците, че съм си у дома" на Карол Рифка Брънт. Още една препоръка от мен са книгите на Дот Хъчисън, от които съм чела само първата "Градината на пеперудите", но определено мисля да си купя следващата "Майските рози".

Както и още едно от новите издания на Льоблан - "Осемте удара на часовника"

Обсидиан

Издателство Обсидиан издават голяма част от най-добри криминални автори евър. Тук са книгите на Лий Чайлд и Джон Гришам, които сами по себе си са като алманах за жанра. Ако си търсите крими и трилър, това е вашият щанд. Аз, макар и да не съм върл фен на жанра от години, все пак не се стърпях и си набелязах едно заглавие, което откровено грабна вниманието ми - "Фантом" на Стив Кавана. Пък да видим, дали след него ще започна отново да си купувам трилъри един след друг.





Препоръки:
Тук искам да ви обърна внимание на две книги, които несъмнено заслужават вашето внимание
"Елинорт Олифант си е супер" от Гейл Хъниман  е най-странната книга, която съм чела някога и една от най-прекрасните. Във всеки от нас живее по една Елинор. В някои от нас преобладава. И това е прекрасно, каквото и да си мислите, каквото и да ви се струва, че ви казва света.
"Молитва към морето" на Халед Хосейни  е книга със сърце и кауза. Тя е толкова тънка и фина, толкова силна и дълбока, че не ви трябва нищо повече от малките абзаци, за да оставите сърцето си в нея.

Парадокс

Винаги свързвам издателство Парадокс с книгите на Светлана Алексиевич. МИналата есен излезе и последната "Цинковите момчета", която все още чака ред в моя списък. Книгите на беларуската писателка са жестоки и сурови. "Войната не е с лице на жена. Последните свидетели" събира разказите, изповедите и спомените на жени, участвали и станали жертва на Втората световна война - от командирите, до перачките, през лечителките и редовите войници. А последните свидетели са децата на ВСВ, децата, които са изпитали ужаса на войната със собствените си кости, които са видели смъртта, които са се научили да живеят отново с дълбоките белези по тялото и душата си.
"Чернобилска молитва" събира разказите очевидци и пряко засегнати от най-голямата технологична катастрофа на ХХ век  - аварията в Чернобил.


Знам, че са трудни за преглъщане, за смилане, но това не е причина да ги пропуснете. Причинете го, чуйте гласовете на тези хора, които най-накрая решават да заговорят след толкова много години мълчание.
Петокнижието на Светлана Алексиевич:
"Войната не е с лице на жена. Последните свидетели"
"Време секънд хенд"
"Чернобилска молитва"
"Цинковите момчета"



И още една препоръка от щанда на Парадокс - "Крематорът" отново по темата за втората световна война.

Плеяда

Плеяда са издателството, което не спира все така отдадено да издава книгите на Краля. Може и да не обичам трилърите и психариите, но Кинг си е Кинг. Продължавам да събирам малка библиотека с негови книги. Този път съм си набелязала новият му рома "Другият", както и "Торба с кости", на която й се каня отдавна. И втората част на "4 след полунощ" и ще видим, дали няма да забърша още някоя. 

Прозорец

От издателство Прозорец съм си набелязала "Холокостът" на Лорънс Рийс, която не успях да си купя миналата година. И за баланс "Дори чудовищата си мият зъбките" на Грегъри Мабир и Джесика Мартинело.




Препоръки:
Ако не сте чели книгите на Джоан Харис, ви препоръчвам да им дадете шанс. Знам, че напоследък стана много модерно да се пишат романтични истории свързани с ателиета за шоколад, чайни и не знам още какво, но преди цялата тази паплач да залее пазара имаше една Джоан Харис, която владееше магията на шоколада и разказваше истории за предразсъдъците, за свободата, за демоните и за северняка, който духне ли веднъж, трябва да си стягаш багажа, защото настигне ли те...
В шоколадената трилогия са:

"Шоколад"
"Бонбонените обувки"
"Праскови за кюрето"


А извън нея, но все още в този дух, може да прочетете и "Къпиново вино"
И още една малка препоръка - "Фалшивата брада на Дядо Коледа" от Сър Тери. Вие сигурно си го знаете, но все пак - където видите името на Тери Пратчет, не пропускайте за нищо на света!

Софтпрес

На щанда на издателство Софтпрес напоследък ме чакат предимно детски книжки. И няколко криминалета от поредицата за инспектор Гамаш, който миналата година ме спечели с "Убийството на художника".Е, да, от тогава мина една година, но знам, че и на следващите ще им дойде времето. Така че продължавам да си попълвам колекцията. Заедно с тях съм си харесала няколко красиви издания на любими детски приказки.

И новите две книги на Радостина А. Ангелова - "Виенски апартамент" и "Бал в Мулен Руж"

Имам "Афиши в огледалото" у дома и откакто я притежавам изпитвам един смугъл неясен копнеж по нея. Но не ме питайте още защо не съм я прочела.

Препоръки:
Отново в духа на детско-юношеската литература
"Магични мистерии" от Нийл Патрик Харис
"Забранете тази книга" от Алън Грац
И една ОГРОМНА препоръка за "Камен и пиратите от 5г" от Елена Павлова

Хермес

От щанда на Издателска къща Хермес със сигурност ще си купя "Сбогом, дневнико!" от Ненко Генов, която си я пазя специално за панаира, за да ми е по-готино като си я купувам.

Препоръки:
Виктор Франкъл - "Човекът в търсенето на смисъла". Това е книга-разказ за живота в концентрационните лагери от първо лице, съпътстван с психологически анализ на менталното състояние на концлагеристите.
Блага Димитрова. Аз открих творчеството на Блага Димитрова сравнително късно. Започнах с "Лавина" и продължих с "Пътуване съм себе си" и "Отклонение", а сега следва "Лице". Не знам как да ви опиша думите й, те като че ли се изливат в сърцето й, без капчица страх, срам, свян или арогантност. Като красива мелодия, която приглася на планината и на душата .


И още няколко препоръки, които не влизат в списъка ми, но вероятно ще ви заинтересуват . За някои от тях ще намерите статии в блога. 

 Deja Books

"Аристотел и Данте откриват тайните на вселената"
"Дракула"
"Български народни приказки"
"Детски и домашни приказки от Братя Грим"

Пергамент Прес

"Крадецът на книги" - Маркъс Зюсак
"Аз съм пратеник"  - Маркъс Зюсак
Трилогия за Братята Улф - Маркъс Зюсак

Фама

"1984" - Джордж Оруел
"Фермата на животните" - Джордж Оруел
„Една Коледа в Париж”  - У. Съмърсет Моъм
"Театър"  - У. Съмърсет Моъм
"Цветният Воал"  - У. Съмърсет Моъм

Леге Артис

"Нощта на огъня"
"Любовен еликсир" 
Излишно е казвам защо ви препоръчвам Ерик-Еманюел Шмит.

Кръгозор

"Кронос" - Юлия Спиридонова  - Цялата ученическа поредица на Юлка си заслужава и лесно могат да й се насладят както подрастващи, така и пораснали.

И още две приблекателни заглавия, за които още не мога да кажа нищо от личен опит, но прочетох толкова хубави неща, че ми се струва малко вероятно да ви разочароват.

"И аз съм Рейчъл" на Кас Хънтър

"Земята вика майор Том"  на Дейвид М. Барнет

Локус, Intense

"Играч първи приготви се" - аз лично обожавам книги, чиято действителност се развива върху някоя платформа за виртуална игра. 

"Часовете"

"Четецът"

"Спиращият войната" в безсмислието на различията

Дълго преди да прочета "Душата на императора" и да заобичам творчеството на Сандерсън безвъзвратно, всъщност планирах един ден да му дам шанс именно с тази книга. Бях си купила "Спиращият войната" преди няколко години и отлежаваше на един от рафтовете у дома. Отлежаваше съвсем умишлено.
Нали знаете онова чувство, когато всички ви казват как нещо е много хубаво, но вие нали сте вироглави, сте твърдо убедени, че това са пълни глупости. Защото никой не може да ви казва какво ще ви хареса и какво не. Тайничко ви се иска да пробвате и вие, защото пустото любопитство не ви оставя на мира, но сте над тези неща. Казали сте, че няма шанс да ви хареса, значи няма шанс.

"Спиращият войната" е като "Елантрис". Самостоятелна история, в самостоятелен свят. Завършена и с лек намек за продължение. Но продължение още няма.И не е много ясно, дали изобщо ще има. Но дори и в тази конфигурация, накрая пак се чувствам комфортно. 

Това, което ме притеснява по-скоро, е фактът, че броят на непрочетените книги на Сандерсън започна драстично да намаля. Останаха ми 2-3 Мъглородни и едното Злочестие. После пак ще чакам четвъртата книга от Летописите. 

Искам да ви кажа, че каквито и писателски наклонности да имам, когато седна да чета Сандерсън и всичко отива по дяволите. Защото си давам сметка още колко хляб имам да изям. Но не ми пука особено, стига да има повече за четене от него. 

"Спиращият войната" разполага действието си посред враждата на две съперничещи от години си държави. Халандрен и Идрис са двете страни на една монета - заклети врагове, носещи общ корен. Или поне така вярват идрианците.  Двата народа са били някога един, с обща религия, крал и бог. Докато едните не се отцепват от другите. Сега въпреки общите си корени и религиозна основа, идрианците живеят високо в планините, като отцепници, които бранят със зъби и нокти независимостта си. А Халандренците се ширят из топлата джунгла, просперират в свят изпълнен с изобилие и цвят. 

И тук започва разцеплението в религиозен план. Като наследство от своя крал-бог и петимата учени остава възможността човек да притежава повече от един Дъх и да го прехвърля и използва, за да вдъхва живот на мъртъв си или неодушевени предмети, които някога са били нещо живо - дърво, плат. 

Халандренците вярват дълбоко във възможността човек да използва Дъха си, почитат Завърналите се като богове и изграждат йерархията си именно на база количеството на притежавания Дъх. Идрианците от своя страна смятат това за сектантство и еретизъм. 

Но в крайна сметка преди много години е сключено временно примирие с обещанието след 20 години Идрис да изпрати кралска дъщеря, която да се омъжи за бога-крал, с надеждата да роди наследник. 

Вивена е кралската дъщеря, която цял живот се подготвя за този момент от знанията по история до овладяването на темперамента си, до последния детайл, за да бъде най-полезна на своя народ. От години Идрис чака със затаен дъх, дали Халандрен няма да ги нападне и да смачка съпротивата им. От дълго време Идрис се смята за бунтовническа страна. И Вивена е тази, която ще донесе мир и по-добри условия за живот на своите сънародници. Но в последният момент баща й решава да изпрати не нея, а Сири. Вивена е завършен политик и стратег и би била силно оръжие за страната си, ако е там, когато войната избухне. А старият крал не може да се отърси от усещането, че войната иде. Никой не може. 

Не и в Халандрен. Там е двор на усойници, интриги и задкулисни игри. Сири, бойната, вечно непокорна Сири, изведнъж се оказва съпруга на бога-крал. В един двор, който я плаши до смърт, но и я впечатлява също толкова силно с ярките си цветове, многообразието си, богатата храна, разнообразните платове и дрехи, топлото време и освободеното поведение на хората наоколо, та чак до разголеното, скандално облекло на жените, които се осмеляват да носят къс ръкав и панталони. Светотатство!

А двора на Завърналите се е мястото, на което най-много се забавлявах. С Лайтсонг, разбира се. Завърналият се бог на храбростта, който не вярва в собствената си божественост и през цялото време поддържа имиджа на незаинтересован от политиката, задълженията си и околните нехранимайко. Което не е далеч от истината. Именно това е най-големият коз на Лайтсонг - никога не си сигурен, дали говори истината или просто ти отправя саркастичен коментар. Във всяка една от книгите на Сандерсън има по един такъв образ - остроумната принцеса от Елантрис - простете ми, не помня името й, Шалан от Летописите, Уейн от Мъглороден и Лайтсонг Храбрия. :) Това са любимите образи на мнозина. Те не са главните герои, имат второстепенна, но все пак важна роля в действието, но не е водещата. И все пак те се превръщат в любимците на публиката с острия си език и непокорното си, ала винаги лоялно поведение. 

Изобщо моделът, по който Сандерсън работи е изпитан и често аналогичен с другите му книги.  И тук си имаме един подобен на Каладин - сърдит и вечно вкиснат персонаж, с толкова могъщество във вените си, че няма как да не изпитате поне малко страхопочитание пред скромната му войнишка натура. 

Вашер е същият вкиснат  и недоволен от света мъж, който дълбоко в себе си е добър човек, но винаги е толкова сопнат, че трудно можеш да го разбереш. Или поне докато не ти спаси живота. И на Вивена ще й се наложи да разбере това по трудния начин, когато решава да замине тайно за Халандрен и да спаси сестра си. 

Като се има предвид, че цялата тази история се побира между кориците в едни 600 страници, изумителна е метаморфозата през която преминават повечето образи и как всичките ми очаквания отидоха по дяволите. Казвам го, в добрият смисъл на думата, защото Сандерсън умее да превърта сюжета така, че да ни дойде изневиделица. 

И в крайна сметка всичко опира до едно - намирането на човечността, взимането на правилното решение, потушаването на една война, която е започнала от нищото, както са започнали много войни. Една война, която не е дори за територия, нито пък за влияние.  А за религия. Най-силният лост на правителството, на което и да е правителство, за да манипулира поданиците си. Заплаши религията на един народ и виж в какво се превръщат. Сандерсън често се заиграва с тази тема, сякаш опитвайки да ни посочи накрая безсмислието на цялата тази ситуация, колко е жалка борбата ни с вятърната мелница, колко глупави сме, пикаейки срещу вятъра, защото в крайна сметка всичко е вятър и прах. Единственото оръжие, с което разполагаме накрая е човещината ни. 

Кралица на въздух и мрак - краят на една война

Започвам да пиша това ревю повече от четиридесет страници преди края на книгата. И имам две основателни причини затова. Първата е, че подозирам, че ако не го направя сега, вероятно ще го забавя с минимум две седмици. Покрай хоум офиса миналата седмица почти не ми остана време за четене и книжните ми планове малко се изместиха напред във времето. Но това не е непременно лошо, защото "Берлинска любовна песен" ще ме чака у дома, когато се прибера. А очакването и желанието ми да я започна, ще бъде достатъчно, за да смекчи тъгата от края на отпуската, която ще ме е завладяла по това време. Втората причина ще ви я кажа в края на ревюто.

(Сега да ви кажа под секрет, че все пак не успях да го допиша преди да тръгна на ваканция. Но този път съм много горда със себе си, защото за пръв път не си пуснах компютъра по време на почивка. Нека сега минем по същество. :))

Имам толкова много неща, които искам да ви кажа за тази книга и се опасявам, че текстът по-долу ще бъде пълен хаос. Трудно е да намериш добрия баланс между своите чувства и вероятността думите ти да прозвучат преувеличено на околните.Свързвам книгите на Касандра Клеър с красота, магия, любов, сърцебиене и мелодия. Ако сте чели някоя от тях ще ме разберете. Те са като красива и интригуваща вечерна рокля, под която можете да скриете пет-шестнадесет кинжала. :)



Каси открай време е сред авторите, чийто книги не пропускам и чийто книги правят библиотеката ми по-топла, по-уютна, по-красива и пламенна. Попаднах съвсем случайно на "Град от кости" преди години, когато тъкмо беше излязла на нашия пазар и от този момент насам не спирам да чакам всяка нейна книга с нетърпение. Именно тя беше и причината да започна да чета YA генерално. 


Знам, че има хора, които ще ме поправят, но за мен "Тъмни съзаклятия" беше наистина впечатляващото и мащабно завръщане след "Реликвите на смъртните", което чаках. "Адските устройства" беше прекрасна поредица, но винаги съм мислела за нея като за малка, схлупена и кокетна къщурка насред гората. Безкрайно сладка, но някак миниатюрна и крехка. За разлика от това обаче, Каси се завърна триумфално с "Лейди Полунощ" и не спря да размахва, създава и руши до края.

Историята на семейство Блекторн е напрегната, изпълнена с любов, единение, сила, смелост и много скръб. А това, че обединява в себе си и героите от предходните две поредици я прави наистина епична.

Ема и Джулиън са хванати в капана на невъзможната си любов, неспособни да сдържат ръцете си далеч от другия, нито да откъснат устни от животоспасяващата целувка на любимия човек. Но тази любов е забранена. Нефилимския свят би я нарекъл лоша и опасна. Макар че как, по дяволите, е възможно нещо толкова красиво и чисто да бъде лошо. Е, явно може. Любовта между парабатаи е забранена. Дълбоко в парабатайската магия лежи опасна и жестока сила, която е способна да срине целия свят. А единственият начин Ема и Джулиън да разкъсат своята връзка е като унищожат древната парабатайска руна в Града на тишината. Само че дори и да преглътнем факта, че това е жестокост, на която Ема и Джулиън не са способни, все пак има един проблем - единственото оръжие, което може да унищожи руната е счупено. Разбира се, Ема и Джулиън могат да помолят за изгнание, но и тази възможност бързо спира да бъде на разположение, когато единственият инквизитор готов да им помогне, умира. Оттук следват поредица от отчаяни решения, които ще ги преследват през цялата книга, които ще ги давят в ужас и въздигат сред щастие и блаженство. 

А Ема и Джулиън не са единствените удавници в отчаяната борба за щастие. Ливи е мъртва и сърцата на семейство Блекторн са на парчета. Смъртта в света на ловците на сенки не е нещо необичайно, но това не я прави по-лека или маловажна. Джулиан носи вината на раменете си, заради решението да въвлече Анабел и черната книга във всичко това. Любовта му към Ема расте обратнопропорционално на шансовете им да бъдат заедно. А цялата тази вълна от чувства е на път да го помете и изличи като ураган. Тай отказва да приеме мисълта за смъртта на сестра си. И вместо да скърби започва да работи по своя план да я възкреси. Кит е негов неотлъчен другар във всичко, но дали това ще е достатъчно за Тай да продължи да живее без половината от себе си. Дори Кит, който до съвсем скоро бе саможив единак, загубил единствения човек, който би могъл да изпълнява нещо като ролята на котва в живота му, сега е като неразделна част от Тай. Самият той е като котва за своя приятел. А тежестта на тези действия и чувства започва бавно да пълзи към мозъка му, хвърляйки душата му в смут. 

Даяна е разкъсвана от тайни, които заплашват да изядат главата й, както и тези на близките й. Но дори и когато целия свят заплашва да отиде по дяволите, Каси не оставя своите герои сами и напълно безпомощни - затова си има Гуин - легендарния водач на Дивия Лов.

Кристина, Марк и Кийрън се опитват да разберат къде свършва сърцето на единия и започва това на другия. Думи, сладост и отчаяние така са се оплели едно в друго, че изглежда невъзможно да излязат от тази мрежа невредими. Но дори и светът на нефилимите да приеме подобен род отношение, желанията на съдбата са жестоки. А задълженията неотменими. Всеки един от тях е поел по път, който не може да изостави току тъй. Не и ако има поне малко доблест в себе си. А Ловците на сенки и елфите не страдат от липса на чест, повярвайте ми. 

Дру е загубила не по-малко, от който и да е друг член на семейството си, ала преживява всичкия този ужас сама. Джулиън заминава на мисия. Хелън най-накрая е при семейството си, но се чувства като непозната там. Дру отказва да приеме протегната й ръка, защото е тъжна заради Ливи, защото Джулиън й липсва, защото да хване ръката на Хелън означава още един човек, за когото да се страхува, че ще изгуби. Хайме е далеч. Тай е отчужден и затворен в себе си. Дру е твърде малка, за да бъде пълноценен играч в големите битки и твърде голяма, за да седи с бавачката у дома, дори и когато тази бавачка е Магнус. Винаги в средата, винаги на косъм от това, което иска и на косъм да се измъкне от това, което не иска. А злощастията, които се изливат върху нея и любимите й хора са твърде много, за да ги смели сама. 


Всеки се е изгубил в личните си кошмари и страхове. Решенията са взети отдавна, сега остава всеки да се научи да живее с избора си. През това време разривът между ловци на сенки и долноземци се превръща в пропаст. Кохортата печели ключови позиции в управлението в Идрис и започва настъпателна кампания срещу всички долноземци. Изпълнени с омраза действия, които поставят семейство Блекторн между чука и наковалнята, без особен избор, защото те самите имат тесни връзки с долноземския свят в повече от един аспекти.

Некротизираща зараза пълзи от елфическите лесове към земите на хората и покосява магьосниците, отнемайки жизнената им сила. Магнус отслабва ден след ден, а Алек не може да направи нищо друго освен да държи ръката му и да бъде до него.
Пелерина от безпомощност и отчаяние се е спуснала над всички. Но Ловците на сенки са бойци и дори и когато битката е обречена, те не спират да се борят.

Прекрасно е това, че Каси обвързва и трите поредици от света на Ловците на сенки в тази книга. И макар да очакваме още книги от този свят, не мога да не усещам тази като епичен завършек на една вълнуваща история. И имам чувството, че и Каси го чувства така, защото си остави не малко страници простор в края на книгата, за да даде на всеки от героите си завършек. Завършек, който лесно би могъл да се превърне във временен, ако реши. Но дори и така, е достатъчен, за да излее в читателите си чувството за сигурност, удовлетвореност, хармония и мир.

В книгата има много динамика, историята разгръща своите криле на широко, вълните от размаха й са големи, но Каси не бърза. Няма нищо претупано, нищо изпразнено от смисъл и нищо излишно. Усещам пулса на всеки един от тях. Усещам сълзите им в крайчеца на окото си, смеха им на спазми в корема си, напрежението им в собствените си мускули.

Знаете ли, сигурно пет пъти ме попитаха в метрото колко страници е тази книга, но нека обемът й да не ви подлъгва. Часовете прекрасни с нея, отлитат като миг. Това беше наистина достоен завършек на няколко страхотни поредици. Вече два поредни пъти, когато започвам нова поредица от Каси в началото се чувствам малко неуверена и подхождам с известна доза страх. "Ако ако не ми хареса толкова, колкото Реликвите на смъртните"? И всеки път оставам очарована и жадна за още, разбира се. Този път съм спокойна, има две леки заигравки в края на книгата, които оставиха няколко неща недовършени, така че очаквам развитие в някоя от следващите поредици, които се зарадват на хоризонта. Сега остава дългото чакане на докато "Chain of Gold" се материализира в ръцете ми.

"Чернобилска молитва: хроника на бъдещето"

"26 април 1986 г. в 1 часа 23 минути 58 секунди - серия от взривове разрушава реактора и зданието на IV енергоблок на Чернобилската АЕЦ, разположена близо до беларуската граница. Чернобилската катастрофа става най-голямата технологична катастрофа на XX век."

Няма да започна с мои думи. Това изречение вероятно сте го срещали и другаде, с малко по-различни думи, но смисъла, тона и чувството е същото. За Чернобил се говори толкова много и се казва толкова малко. Най-вече празнословия. Ако попитате 100 различни човека, те ще ви кажат сто различни версии. Светлана Алексиевич е направила това. Резултатът е точно такъв, истината е неясна, забулена от тайни, от страх, от мълчание. Всеки живее в своята собствена истина и я разказва така, както я чувства.

Не знам как може да се пише и разказва за такава книга. Тези истории са опустошителни. Сграбчват те за гърлото, стискат силно, до задушаване. Разкъсват те парче по парче. Унищожават те, докато не изчезнеш напълно, докато не се удавиш и изгубиш в тяхната болка. Но в едно съм сигурна. Трябва да се говори за тях. Твърде дълго време се е мълчало. Гласовете, които чухме във "Войната не е с лице на жена" казваха така: Нас ни беше страх да говорим. Не искахме. Достатъчно трудно беше да се справим с живота си, когато се върнахме от войната, достатъчно трудно беше да продължим да живеем. Бяхме отхвърлени, заплювани, обиждани, ненавиждани. Достатъчно дълго мълчахме. Сега години по-късно, искаме нашите истории да бъдат чути.

Жертвите на Чернобил също мъчат години наред, но поради други причини

"Така живея... Живея едновременно в реален и в нереален свят. Не знам къде ми е по-добре... (Става. Отива до прозореца.) Много сме тук. Цяла улица, така я наричат - чернобилската. Цял живот тези хора са работили в централата. Много от тях и досега пътуват дотам, сега централата се обслужва на дежурства. Никой не живее вече там, няма и да живее. Всички са с тежки заболявания, инвалидност, но не напускат работа, даже ги е страх да си помислят за това. За тях няма живот без реактора, реакторът е животът им. Къде и на кого са нужни другаде? Често умират. Умират в миг. Умират както ходят -  вървял по улицата и паднал, заспал и не се събудил. Носил цветя на медицинската сестра и му спряло сърцето. Стоял на автобусната спирка... Умират, но никой не ги пита наистина. За това, което преживяхме...Което видяхме...За смъртта хората не искат да слушат. За страшното..."

Всички се страхуват от Чернобилците. Където и да отидат хората се отдръпват. Избягват ги, като чумави.

"Светът се раздели: на нас, чернобилците, и на вас - всички останали хора. Забелязали ли сте? Тук никой не акцентира на това, че е беларусин, украинец, руснак...Всички се наричат чернобилци. "Ние сме от Чернобил", "Аз съм чернобилски човек". Сякаш сме някакъв отделен народ...Нова нация..."

Ще ми повярвате ли, ако ви кажа, че ме беше страх да прочета тази книга. Особено след "Войната не е с лице на жена. Последните свидетели". Тези от вас, които са чели Светлана Алексиевич и преди сигурно ще ми повярват. Мислех, че ще минат години преди отново да събера смелост и сила да започна да чета нейна книга.
А ще ми повярвате ли , ако ви кажа, че точно с тази нагласа преди две седмици просто знаех, че трябва отново да започна да чета книга на Светлана Алексиевич? Не знам защо. Но знаех, че няма да мога да се седна да чета нищо друго освен нейните думи.

Не знам, дали очаквах да получа някакви отговори от тази книга. За трагедията в Чернобил се говори много пестеливо и често със заучени фрази. Тези изповеди бяха не по-малко противоречиви. Изглежда, колкото по-далеч е бил човек от епицентъра на експлозията, толкова по-малко информация е достигала до него.  Населените мести в близост до Централата са получили информация, знаели са за експлозията, организирана е била евакуация, но сякаш никой не е разбирал ясно какво означава това за тях. Никой не обяснява на тези хора какво е радиация, какви са последствията от облъчването, защо е необходима евакуация. И как да обясниш каква е тази невидима радиация, дето нито мирише, нито боли, нито пари, нито нищо. Как да обясниш, че те ще свали месото от костите ти, ще умъртви кожата ти, ще атакува необратимо органите ти. До смърт. В крайна сметка се налага правителството да лъже местното население, че ги евакуира само за три дни, защото хората не са искали да напуснат домовете си. А и донякъде, защото вероятно не са искали да се всява паника. Не знам... Факт е, че хората в по-отдалечените населени места се информират предимно от слухове. А няма и месец след аварията, по медиите се чуват успокоителните думи на правителството:

"Едва когато минаха майските празници, Горбачов ни каза: "Не се тревожете, ситуацията е под контрол...Пожар, поросто пожар. Нищо особено...Хората си живеят там, работят..."И ние вярвахме..."

Години по-късно чернобилци не спират да мислят за тази трагедия, за преживяното. Опитват да направят равносметка, да потърсят виновните. Да освободят гърдите си от този товар. Повечето от тях познават войната. Войната е зло, което познават, което разбират, което са преживели. Радиацията не е. Радиацията е едно невидимо зло, което бързо и болезнено убива тялото ти, ума ти, душата ти, близките ти. Радиацията е като да се бориш с вятъра. Безсилен и безпомощен си. Единствено можеш да търпиш. Да се примириш.

"От войната си идва "изгубеното" поколение...Спомняте ли си Ремарк? А с Чернобил живее "обърканото" поколение. Объркахме се...Неизменно остава само човешкото страдание...Нашият единствен капитал. Незаменимият!"

В тази книга са гласовете на мъже, жени и деца, на бащи и майки, на войници, стари хора, на държавни служители, на доктори... Изповеди, които с всяка дума наливат бетона в краката ви, а с последното изречение ви хвърлят в бездънното езеро, неспособни да мръднете, да дишате, да се борите. Емоционалността на разказите е различна, тежестта е различна. Мъжкият хор е някак по-дистанциран. Това са историите на доброволческите отряди, на ликвидаторите, на ловците. Те разказват вицове...

" Чернобилските вицове. Най-краткият е: "Имаше едни хубав народ - беларусите."

Жените плачат по изгубените си мъже и деца, проклинат се за грешките си...Светлана Алексиевич избира два гласа за начало и край на тази книга. И двата са на жени, които говорят за любовта. Две жени, които губят бавно и грозно любимите си, гледайки ги как умират от радиацията. Неотлъчно застанали до тях, влюбени до края. Задушени от мъката си, от загубата си. Но въпреки всичко, те не говорят за смъртта, а за любовта.

Така започва първата изповед:

"Не знам за какво да разказвам...За смъртта или за любовта? Или то е едно и също...За какво?"

А така приключва последната;

"Ще чакаме заедно. Ще чета своята чернобилска молитва...Той ще гледа света с детски очи...." 

Странно е да видиш целия този ужас в рамка, подреден страница по страница, ред по ред. Докато четях отбелязвах различни пасажи...мислейки че, когато седна да пиша, те ще ми подскажат за всички онези неща, които искам да ви кажа за тази книга. Мислех, че ще ми помогнат да структурирам някак мисълта си. Но гледайки сега резултата, си давам сметка, че не се получи. Обмислях дълго време, дали да пусна тези пасажи като цитати в блога. Дали е етично, дали няма да изглежда като подигравка. Но в крайна сметка реших да го направя. Ще ги споделя, ще ги споделя където мога, защото те говорят за тази книга повече от моите думи. Дори и един човек да посегне към "Чернобилска молитва" след като е прочел някой от тези цитати, за мен това ще е спечелена битка. Прочитането на тези изповеди няма да промени миналото. Но тези гласове трябва да бъдат чуди. След толкова години мълчание, сега заслужават да бъдат изслушани.

Десет книжни факта за мен

Идеята за този пост си откраднах от Гери от Faith is no doubt. Досега не съм правила Booktag-ове. И този пост не го възприемам като такъв, защото не съм тагната. :) Но идеята ми хареса, да видим какво ще се получи.

Читателите често сме странни птици. Имаме си нашите малки ритуали, особености, пристрастия, мании и страхове. Понякога си давам сметка какъв психопат съм, понякога не. Но сега като виждам всичко това надолу черно на бяло, подредено в точки, осъзнавам колко сериозно е положението. (Смях)
Винаги съм смятала подобен род постове за клюкарски, като статии в Космополитън "Десет неща, които ще накарат гаджето ви да се влюби безнадеждно във Вас". И са точно такива - клюкарски. Но когато говориш за себе си, всичко е ок. Не е клюкарстване, а нарцисизъм! :)
Та по темата - ето няколко неща за читателя в мен, които може би не знаете. 

1. Не обичах да чета до първата си година като студент. Като изключим ранните си детски години, когато четенето беше ново и интригуващо, а прилежността ми в училище на високо ниво, почти през целия си ученически живот не обичах да чета. Тук, разбира се, имаше някои малки изключения - "Железният светилник" на Талев, "Тютюн" на Димов, "Бел-Ами"..и т.н., но наистина мисля за тях като за малки изключения. Ако някой ме беше попитал тогава, щях откровено да кажа, че не възприемам себе си като четящ човек.

2. Оскар Уайлд е един от най-важните автори в живота ми. По много, много причини! Една от тях е, че именно "Портретът на Дориан Грей" прочетен лятото преди да започна първия си семестър в университета, ме направи страстен читател. След тази книга не можех да се спра. Изпитвах непреодолимо желание, граничещо с абстиненция, да чета. Направих един "плавен" преход  от Уайлд, към Богомил Райнов и неговата комунистическа криминална поредица за Емил Боев и вече бях върл фен.

3. През студентските си години си купувах само и единствено книги от сергии. Не си бях купувала нова книга в продължение на почти 15 години. Четях стари доказали себе си автори и не желаех да дам шанс на нито една книга написана в последните десет години. Щандът с нови книги беше щателно оплюван или пренебрегван всеки път, когато попаднеше пред очите ми. Не съм сигурна защо, дали гроздето беше кисело, защото финансовите ми възможности не можеха да задоволят жаждата ми за книги при настоящите цени. Или както винаги обичах да съм наопаки на всичко., като част от някакво мое лично разбиране за бунтарство и индивидуалност. Кой знае...

4. Замених стотиците стари книги със стотици нови. Когато се преместих извън Студентски град още във втори курс и вече можех да си позволя да пълня рафтовете си с книги, точка три отиде по дяволите и всичко се промени. Започнах да си купувам само и единствено нови книги с ясната идея и цел, те да бъдат част от домашната ми библиотека дълги години. Също така започнах и постепенно да заменям старите си издания с нови. Сега единствените стари издания, които имам у дома са тези, които не са били издавани от тогава насам. 

5. Аз съм психопат на тема "отношение към книгите". Ако видя някой да прегъва страница, за да си отбележи книгата или направо да огъне цялата книга на обратно и да я държи като вестник, изпитвам физическа болка, ръцете ми изтръпват и се чудя, в кой ли ден нещо в мен ще изчатка и ще се стигне до вербална агресия в градски транспорт.

6. Едно от ученическите ми "изключения" е Анна Кареннина, която прочетох в рамките на 24 часа. И не разбрах нищо....Първо, исках толкова бързо да я дочета, за да мога да кажа, че съм прочела дебела книга за нищо време. Второ, какво ми е разбирала тогава главата от любов, че да достигне нещо до мен от тази история.

7. Чета най-добре в градски транспорт и нощем, когато всички у дома заспят. Никога, ама никога не влизам в градски транспорт без книга. Напоследък може да се каже, че и до магазина не отивам без книга. А нощем просто не мога да се спра. Продуктивна съм рано сутрин, но истината е, че съм нощна птица. И понякога си позволявам наистина да изгубя представа за времето.

8. Периферното ми зрение работи най-добре, когато чета вървейки. Аз съм от онези  смотани момичета, които и на гладък асфалт могат да се пребият.  Когато чета обаче, работата е друга. Мога да вървя и да чета хартиена книга без проблем. По някакви неведоми за мен причини мога да се придвижвам като жената-котка в тълпи, да пресичам улици, да следя добре светофарите, минувачите, да внимавам за криви тротоари, дупки и всякакви други класически препятствия по софийските улици, да се качвам и слизам по стълби без абсолютно никакъв проблем с книга в ръка, докато погледа ми следи думите, а периферията околната среда. Във всички останали случаи, може да ме удари и трамвай без да го видя.

9. Не съм привърженик на екранизациите. Меко казано. По-правилно е да се каже, че ги избягвам като дявол тамяна. Смятам, че филмът не може да улови цялата палитра от мисли и чувства, които се изливат сред страниците на една книга. Но "Часът на чудовището" промени донякъде гледната ми точка. Това беше най-добрата екранизация, която съм гледала някога. И не отстъпи по нищо на този чудовищен роман от Патрик Нес.

10. И накрая ми се струва редно да бъда честна пред себе си. Аз съм литературен помияр. Единственото, което не чета и заклеймявам твърдо за шарлатаните - в това се включват всички книги за Seflhelp, за самолечение, за езотерика и т.н. Но що се отнася до художествената литература...чета всичко - ОТ биографии, до любовни романи. И ми харесва това разнообразие.

Това, разбира се, само докосва повърхността на планината от странности, ритуали, мании и психопатия, но стига толкова себеизтъкване. Убедена съм, че и вие имате по някоя и друг чаровен "дефект", защо не ми споделите един/. Хубаво е, когато човек не е сам в тази лудост. 

Да се пребориш за своето "И заживели щастливо за последно" не е лека задача!

Спомняте ли си, как завършваше всяка приказка като бяхме малки? "И те заживели дълго и щастливо до края на дните си!" Така трябва да свършват приказките. С щастлив край за Доброто. Това им е едно от хубавите неща на приказките - знаеш, че накрая всичко ще свърши добре. И си спокоен. И търпелив. Но Соман Чайнани разкрои границите на всичките ми представи за приказките и ми показа, че да спечелиш своето и "И заживели щастливо за последно" не е толкова лесно. И често изобщо не е това, което си мислиш.

Агата и Софи минаха през доста неща. Първо, от Четящи се превърнаха в ученици в "Училището за добро и зло", а заедно с това и в герои на собствена приказка - нещо, което не се е случвало никога досега с ученици. После въпреки всички препятствия двете момиче успяха да намерят своя щастлив край заедно. И създадоха един  "Свят без принцове", защото така се получава, когато вместо принца на мечтите си, избереш най-добрата си приятелка, целунеш я и поставиш край на своята приказка. Принцът става излишен. За какво са ни принцове, когато можем да постигнем своя щастлив край и без тях? (Представям си, какви шеги ли е имало в приятелския кръг на Соман Чайнани с тази идеология...)

Е, в крайна сметка се оказа, че това не е достатъчно. И че на една принцеса все пак й трябва принц. Така че Софи и Агата се изправиха отново една срещу друга, бяха съюзници и врагове, за да се разделят в края на втората част, всяка в обятията на момчето, в което е влюбена. Всяка със своя принц.

Имах високи очаквания от третата част на поредицата, защото Соман Чайнани си вдигаше летвата доста безгрижно с всяка следваща глава. И очакванията ми се оправдаха. Макар към края на книгата да останах с усещането, че това е едно компромисно решение с историята, последните редове ме накараха да размисля. Това беше един достоен завършек на една прекрасна поредица.
Агата целуна своя принц и се озоваха обратно в града на четящите, а пред тях се ширна перспективата за спокоен и обикновен живот в тесничкия и уютен дом на Агата, където Тедрос откача като диво животно в клетка, а самата Агата се чуди как да буферира напрежението между него и майка си. Изобщо така бяха заживели щастливо, че направо се чудя как изобщо осъзнаха, че нещо им липсва и решиха, че трябва да открият и спечелят обратно своята най-добра приятелка отново. 

Софи пък от своя страна най-накрая намери своя принц Чаровен. Е, може и да е Злият Директор на училището, който магически се подмлади след като тя го целуна и сега я "ухажва" предимно ръмжейки и мърморейки в тялото на напращял от тестостерон красив тийнейджър. Не е много чаровен, но пък решителността и тъмната му аура, го правят магнетичен. Да го кажем така, разбирам защо краката на Софи омекнаха един-два пъти при вида на този мрачен и могъщ младеж.

Битката между Добро и Зло отново е извадена от дрешника, отупана е от прахта и пак е в дневния ред. И докато всички повтарят, че победата е в ръцете на Агата, ще ви кажа една тайна под секрет - всъщност всичко е ръцете на Софи. А можете да си представите сигурно колко интересен ход на събитията би дало това, имайки предвид непостоянната и изменчива натура на Софи.
С целувката си русокосата красавица е дала на Злото решаващ тласък в тази война и сега Директорът е събудил всички отдавна победени злодеи от смъртния им сън. В гората бродят цяла армия от зомбита-мащехи, зомбита-вещици, зомбита-великани и всякакви други зомбита, били някога могъщи злодеи.

И разбира се, за да "изравни" силите, Соман Чайнани дава и на Агата и Тедрос полагащата им се армия. На чело е застанал могъщият Мерлин. Да, онзи Мерлин от Камелот, най-великият магьосник някога. И Лигата на Дванадесетте - сборище от старци в инвалидни столове. Просто няма какво да се обърка.

На Агата и Софи определено не им се размина лесно. И ако сте си мислели, че в предишните книги е имало много обрати, почакйте да видите какво ви е приготвил Соман Чайнани в тази. Наистина до последно не бях сигурна, какво ще избере Софи. Когато затворите последната страница, може и да си кажете, че е било съвсем логично така да се развият нещата, но честно казано на мен съвсем до края хич не ми се струваше логично. В интерес на истината точно този беше краят, от който се боях. Но останах изненадана, от книгата, от автора и от себе си.

Но не краят е това, което наистина обикнах в тази книга и изобщо поредица. Това, което наистина ме грабва вече за трети пореден път и не ме оставя да си легна нощем в разумно време, е способността на Соман Чайнани да прави дисекция на своите герои. Беше изключително удоволствие да проследя какво се случваше в главите и на двете момичета - да изпитам страховете им, да вляза в обувките им, да се напрягам  и смея от сърце с тях, да споделя радостта и трепетите им. Беше като да застана в стаята с часовниковия механизъм на Биг Бен и да видя как се завъртат зъбните му колела, за да задвижат стрелките на циферблата отпред.

Знаете ли, сега си давам сметка за нещо. Говоря ви за разкошния завършек на една поредица от самото начало, но това не е последната книга. Спомням си, че когато излезе първата, веднага проверих в Goodreads,  за да знам с какво се захващам. Нека да ви кажа и на вас - да, това не е трилогия. И всъщност преди няколко седмици е излязла петата книга, която може и да се нарече втора от ....да кажем "Хрониките на Камелот". Но фактите са си факти. Силно се надявам, че Сиела много скоро ще ни зарадват и със следващите две книги.