"Зарево" се изправя в битката на Възмездителите

Този път ще прескоча увода, в който ви обяснявам колко много обичам Сандерсън, защото от предишните публикации мисля,че стана повече от ясно. Дори и милите хора от Издателство Студио Арт Лайн ме запомниха като върл фен. И нямам търпение в неделя да отида на Алеята, за да си поговоря малко с тях за него. 

Междувременно напредвам бавно. Както е тръгнало май ще си оставя Летописите на светлината за накрая. Довърших втората книга от поредицата за Възмездителите  - "Зарево" и макар че започна малко мудно, Сандерсън бързо влезе в добре познатия ни ритъм, който те хвърля от едно прилючение на друго, довеждайки историята до динамична развръзка. 

Моделът е познат от първата книга. Мъничко предистория и въвеждане в новата обстановка (ама наистина мъничко, Сандерсън някак  е успял да укроти перото си и да не нареди двеста страници въведение, ей така, за принципа), струпване на геройте, представяне на злодея, съставяне на план, отклоняване от плана по повечето точки и провал по останали, накрая следват няколко обрата (и тук се е ограничил, без да изпада в излишно усложняване на сюжета), преброяване и прегрупиране на героите  и извеждане на последните глави, обявяване на победа в текущото предизвикателство и осъзнаване на грандиозната каша, в която им предстои да се забъркат.

Историята също е позната. Дейвид вече е част от екипа на Възмездителите, при това доста ключова фигура (Все още ме дразни малко, но не е съвсем загубена кауза). И макар да е вече част от сърцето на бунтовниците, той все още се носи малко като свооден електрон, който се чуди накъде ще го отвее вятъра. Няма голяма промяна в поведението на персонажите. Сандерсън въвежда няколко нови лица, за да попълни екипа. И сменя полесражението и злодея. 

След като убиват Стоманеното сърце в Нюкаго на Възмездителите им предстои да защитават града от нападенията на нови епични, които биха искали да подчинят града отново. Но това би било едно малко скучно развитие на сюжета. В крайна сметка това е книга за супергерои Не може да ги оставиш да се окопаят по къщите си и да бранят територията. Не, супергероите са активни, целеустремени, немирни и често досадни.Така че Дейвид и Проф намирата някакъв алгорритъм в нападенията над Нюкаго и заминават за Бабилар, за да разследват какво се случва. А там ги очаква - Регалия. Могъща епична, способна да контролира водата - физически, да чува и вижда през нея, да проектира себе си в рамките на доста прилично разстяние, което допълтелно обърква екипа от бунтовници. 

Регалия си е класически злодей, като изключим това че е жена и през цялата книга възмездителите не могат да решат каква е нейната цел - да убие Проф, да накара Проф да убие нея, да унищожи града, да накара друг да унищожи града? Изобщо женската природа си казва своето. 

Бабилар е нещо различно. Много по-различно от Нюкаго. Градът е потопен във вода, което е основното преимущество на Регалия, защото така тя има властта да наблюдава всичко в своя град. И въпреки че тя е жестока епична, хората не живеят в страх, както в Нюкаго. Дейвид и останалите заварват някакъв сравнително балансиран начин на живот между хора и епични, който не бих нарекла точно симбиоза. По-скоро примирение и мироглед. Бабиралци са приели съдбата си. Съдба, която може утре да ги убие. Защо да похабяват днешния ден? Затова вместо да живеят в страх, вместо да бъдат мотивирани от своите кощмари и потисничество, те просто живеят, радват се, слушат музика, танцуват, пият, забавляват се. И това тотално бъгва немирният Дейвид. 

Разбира се, Меган също се появява на сцената (не може да кръстиш книга на даден герой и той да не весне изобщо), като Сандерсън не оставя съмнението по отношение на нейната лоялност да се вкорени дълбоко в читателя. В тази книга романсът между нея и Дейвид започва да добива доста по-реални измерения, но без да ставя тягостно драматичен. 

Започват да се избистрят и някои от основните въпроси, които ме мъчеха в първата книга - за Злочестие, за силата и слабостите на епичните и изобщо цялата система на този футуристичен свят със супергерои. Макар тази поредица  остава малко като страничен проект, сякаш е писана между другото, Сандерсън остава верен на себе си и постепенно ни показва, че има мастър план за своите герои, че всяка сила и явление имат своето логично обяснение. Но засега това логично обяснение битува само като загатки, предположения и намеци. Очаквам развитието в последната книга. 

"Зарево" беше едно добро продължение, още повече имайки предвид бомбата, която Сандерсън пусна в края на книгата, за да очакваме срещата си със "Злочестие " с нетърпение. Мисля да не отлагам дълго.

Власт, свръхсили и бунтовническа съпротива се вихрят сред страниците на "Стоманеното сърце"

Преди да прочета "Душата на императора", за мен Сандерсън беше книжното олицетворение на Manowar. Знаете, мечове, чест, класическо хеви. Или иначе казано - пълна скука. Извинявам се на феновете на Manowar, знам, колко гадно е някой да се отнася пренебрежително към любимата ти музика, но това просто не е моят влак. 

Разбира се, след "Душата на императора" това тотално се промени. Аз съм върл фен на Сандерсън и дори с целия си акъл замъкнах 5-месечното си бебе в Мол..Мол...абе, в онзи мол, в който се състоя автографораздаването. Сандерсън ми каза, че съм луда и че никога не би отишъл с бебе на такова събитие и се посмяхме заедно на тази моя лудост. Но за мен това беше един прекрасен ден в моя живот. За моя малка радост, не бях единствената луда, помъкнала бебе и разни други майки се разнасяха като мен с отрочета на ръце, нетърпеливи да зърнат своя обичан автор отблизо.

Та така де, не се знае, може един ден нещо да ми прещрака и така да стана и най-върлия фен на Manowar, кой знае.

Опитвам се да чета Сандерсън на парче. Макар че ми е много трудно. Веднага след като затворя една негова книга, копнея да отворя друга. Но познавам прекалено добре онова чувство на празнота, когато прочетеш всичко от свой любим автор и останеш с пръст в уста, за да чакаш нещо ново. За моя огромна радост този път не се влюбих в отдавна напуснал този свят писател, а в такъв, който е в разцвета на силите си и очевидно много продуктивен. Така че се моля да се не обърка нещо и да си остарея с неговите книги.

Трилогията "Възмездителите" всъщност са първите книги, които си купих след "Душата на императора", но не знам защо не започнах с тях. Все още не бях много в свои води. А и ми се струваше, че клонят по-скоро към фантастиката, отколкото към фентъзито, та реших да не рискувам крехкрата и напориста връзка с автора. Затова го дадох по-леко с познатата обстановка и правила на "Елантрис".

Но сега вече знам, че бих чела всичко от този човек, каквото и да публикува - епична сага, фантастика, комикс, памфлет, стих, списъкът с покупките му, всичко.

Със "Стоманеното сърце" Сандерсън за пореден път показва способността си да създава, руши и превръща в реалност световете, които неизчерпаемото му въображение ражда.

Отново ни захвърля в един прецакан свят, в който по нейзнайна все още причина някакво небесно явление, наречено Злочестие, започва да преобразява хората и да ги даравя с различни способности. И като казвам различни, имам предвид наистина различни - ментални, визуални, природни, защитни, физически и каквото още ви дойде на ума. Епичните притежават наистина разнообразни свръхсили. Някои не са толкова впечатляващи, други обаче са крайно опасни и могъщи. И така на всеки според полученото, се изгражда постепенно и йерархичната стълба в новоизлюпеното общество на Епичните. И както винаги, когато някой се сдобие изведнъж с неочаквана мощ и власт, нещата не тръгват на добре. Светът е раздран от съревнованието между Епичните, които като кучета дърпат кокала към себе си и не мислят за последиците, които нанасят на всички останали обикновени хорица. Властта променя и унищожава и последните останки от морала и ценностите в хората. Общо взето положението е "Пази, боже, сляпо да прогледа".

Светът, такъв какъвто го познаваме, бързо се разпада и за да оцелеят хората се обединяват в самостоятелни териториални единици, образуващи се около някой изключително силен Епичен, които може да защити територията си и да създаде някакви що годе приемливи условия за живот. За граници, държави и световна карта дори не може да става дума. Хаосът е пълен. Един от най-добре развитите градове е Нюкаго, където Стомането сърце управлява своята малка империя.

Стоманеното сърце е класически образ на злодей, излезнал изпод пръстите на Сандерсън. Извънземно силен, абсолютно неуязвим на пръв поглед, властен и жесток.

Като казвам "управлява града" това не е съвсем точно. Правилната дума е властва. Изобщо Власт е ключовата дума в първата книга от трилогията. Тук осезаемо всичко се върти около класическия модел за подчинение.

И, разбира се, както е и редно във всяка подобна история и тук съпротива не липсва. Възмездителите са група бунтовници, които избиват Епични - премерено, с винаги внимателно и добре подготвени удари.с железен план за бягство и възможно най-инкогнито. В крайна сметка, когато си от другата страна на барикадата, най-важното нещо е анонимността, защото ти дава свободата да изненадаш противника си, а и да си запазиш кожата на гърба, където й е мястото. 

Животът, подобно на река, си е влязъл в своето русло - тук-таке има по-дълбоки вирчета, някои водопадчета, баири и падини, някъде е по-буйна, другаде спокойна почти като огледало, но в общи линии си следва своя вече издълбан в земята път. Докато на пътя на възмездителите не застава Дейвид. Младеж, който след смъртта на баща си посвещава живота си на това да намери слабото място на Стоманеното сърце и да отмъсти за баща си. И какъв по-добър начин от това да получи подкрепата на Възмедителите и с тяхна помощ да осъществи плана си. 

Дейвид е вманиачен на тема Възмездители и Епични. Прекарва години в изследване, проучване и събиране на информация и емпирични данни за тях. За Възмездителите, за да успее да се вмъкне в тяхната групировка, а за Епичните, за да ги унищожи, разбира се.

Но това съвсем не в стила на бунтовниците. Не че им липсва желание, но дори не си правят илюзии, че могат да бутнат някой толкова силен като Стоманеното сърце. Още повече с ясното съзнание, че не познават слабостта му. Всеки Епичен си има слабост. А слабостите са още по-разнообразни от силите им. Може да бъде нещо крайно дребно, маловажно, глупаво или дори безумно. Но  всеки от тях е уязвим по някакъв начин.

На Дейвид изобщо няма да му бъде лесно да убеди бунтовниците да приемат идеята му.Нои когато си посветил целия си живот на подобно начинание, просто няма начин да се откажеш.

Книгата е лека, ненатрапчива, изпълнена с действие, закачливи диалози, премерена доза емоционалност, точно колкото да я направи близка до читателя, без да навлиза в дебрите на драмата. Сандерсън отново ме изненадва с тази рязка промяна в жанрово отношение. "Стоманеното сърце" е насочена към тийнеджърскта аудитория, не че нещо ми попречи да ми бъде супер интересна.Но верен на себе си, заложи и някои други идеи, в тази книга. Не липсват антиутопичните елементи - новия световен ред, който се базира на крайности,безусловната власт, моделите на подчинение, упражняването на натиск, като тук големия разрив в отделните единици на обществото се получава благодарение на различния им достъп до технологиите. Колкото по-добре оборудван си, толкова по-силен противник можеш да бъдеш. 
Не липсват и обрати и изненади. Нямам търпение да видя какво ще се случи в следващата книга.

Много добро начало. Силно се надявам, а и съдейки по обема на останалите две книги, действието ще се запази стегнато като в първата книга, без излишно протакане и завъртулки. Заявката към вттората книга в края на първата също беше доста обещаваща. Така че съвсем скоро се пренасям отново в Нюкаго, за да видя какви ги вършат Възмездителите.

"Ритматистът" - Брандън Сандерсън (Ревю)

Заглавие: "Ритматистът"

Автор: Брандън Сандерсън

Издателство: Студио Арт Лайн

Превод: Борис Шопов

Година: 2013

Брой страници: 359

Традицията повелява по време на ваканция да се чете Сандерсън. И този път я спазих. Започнах "Ритматистът" малко преди отпуската и още на петата страница вече бях зарибена. И ако не бях вечер толкова уморена, че още на десетия ред да заспивам и да изпускам книгата, сигурно щях да съм я дочела още преди да заминем. 

Винаги съм си мислела, че "Ритматистът" е самостоятелна книга. Е, изглежда Сандерсън е планирал историята да продължи с още книги, но поради някаква причина вече са минали близо седем години от публикуването на първата и бъдещето на тази история е все така забулено в мъгла. 

Тази книга има малко по-юношески привкус. Може би нещо като трилогията "Възмездителите". Няма го онова епично усещане за нещо грандиозно като в "Пътят на кралете", нито остроумната закачливост на "Легион" и книгте за Уакс и Уейн.  Но историята е различна, оригинална и добре написана. 

Действието се развива в един свят, нападнат от диви тебеширчета. Ако се чудите какво са това тебеширчета и откъде идват, чудете си се. Все още не е много ясно. Сандерсън дава да се разбере, че те първа предстои да се разкрият много причинно-следствени връзки. 

Тебеширчетата са точно това, което си представяте. Малки фигурки от тебешир. Те могат да бъдет всичко. Безформени и причудливи като дивите тебеширчета или да добият всяка една форма, която човешката ръка е способна да нарисува с тебешир. 

Това е и единственото, от което се страхуват, пред което се спират - тебешир. 

От години вече се води войната в Небраск, където диви тебешпирчета атакуват непрестанно фронтовата линия, заплашвайки да унищожат и малкото останало от човешката цивилизация. Години наред ритматистите отбраняват последната граница на човешките градове. Затова и те са на-важите хора в света. От тях зависи дали ще има свят за нас, обикновените човеци.

Ритматистите са способни да накарат тебеширените си рисунки да оживеят. Линиите, които чертаят, служат като истински стени, които спират както тебеширчета, така и хора. А фигурките, които рисуват, могат да влязат в битка с диво тебеширче и ако са достатъчно умело нарисувани, могат дори да победят. 

Това е всичко, за което Джоел е мечтал някога - да бъде ритматист. Той е син на майстор на тебешири, който е починал преди седем години. Майка му работи като чистачка в акадмията, където той учи безплатно, именно заради доброто име на починалия си баща. 

Но въпреки че Джоел рисува перфектни линии и окръжности, въпреки че разбира теорията на ритматиката много по-добре от повечето ритматиси при все ограничените ресурси, които притежава, за да се образова, Джоел е най-обикновено момче. Неговите линии никога няма да се оживеят, никога няма да защитят някого. 

Но нещо странно започва да се случва в училището. Деца ритматисти изчезват безследно. Всички подозират, че тези отвличания завършват с убийство. Но всичко е толкова изпипано и странно, че остава забулено в мистерия, колкото и властите да се опитват да разгадаят случаите. И Джоел, разбира се, успява да се набута между шамарите, поставяйки в риск живота си, надеждите си и сигурността на тези около него. 

На карта е заложено много повече от това, което момчето може да си представи. Много повече от това, което изобщо някой може да си представи. Защото изглежда тебеширчетата не са чак толкова диви, колкото си мислят хората. И все още има много неразкрити линии и знаци в тебеширения език. 

Но за тази цел Сандерсън трябва седне и да напише втората книга. Не че някога бих го обвинила в мързелуване, де. Така че ще седна кротко и ще чакам търпеливо, четейки всичко, което излиза от въбражението на този човек.  Защото е неприлично талантлив и отговорен към читателите си. 

"Деца на безименните" - Брандън Сандерсън (Ревю)

Заглавие: "Деца на безименните"

Автор: Брандън Сандерсън

Издателство: Артлайн Студио

Превод: Цветанта Генчева

 

Брой страници: 204

Година: 2020

Изобщо не разбрах кога Артлайн са започнали работата по издаването на "Деца на безименните". Тази новина някак ми убягна, може би се е стопила покрай нетърпението за "Ритъмът на войната", която всички очаквахме с такова настървение. 

Факт е, че изведнъж разбрах, че има нова книга на Сандерсън и тя вече е факт и е по книжарниците. Какво правя аз? Поръчвам! Мигновено!

Това е Сандерсън.

"Деца на безименните" според мен е една от онези истории с които авторът неведнъж е споделял, че си почива между големите проекти. Мисля, че в едно интервю разказа, че така се е родил "Легион", както и "Възмездителите". Но дори и да са писани така между другото и да не са толкова мащабни като останалите му проекти, тези новели изобщо не са за подценяване. Както винаги идеята е оригинална и носи характерния за Сандерсън вкус. И както обикновено под повърхността се крие много повече, отколкото сме си представяли. 

Тасенда и Уилия са близначки, които живеят в едно затънтено село вдън гори тилилейски, за което никой не е чувал през живота си. Или иначе казано, ако искаш да заточиш някого в забвение, няма да избереш това място, защото там където отиват отлъчените, е като Маями в сравнение с тази неизвестна точка от Вселената на Сандерсън. Та там в това село, двете близкачки носят странна дарба и проклятие. Тасенда е сляпа нощем, а Уилия денем, в замяна на това всяко от двете момичета притежава  дарба, която й помага да защитава селото си от призраците, които ги нападат. 

Уилия развива своите бойни умения, а Тасенда притежава дарбата на песента, която гони злите духове.

Но, разбира се, нещата се объркват. Селото е нападнато, Уилия изчезва, а Тасенда е единствената оцеляла. И всички улики сочат към новия господар на околията - Лорд Давриал. 

Въпросният господар е силен и умел демонолог. Привързал е с железни договори към себе си демони, за да му въртят счетоводството и домакинството. При това не от най-маловажните демони. Давриал е сключил сделка с всеки един от тях, като при определени условия някой от тях ще получи душата му в неопределеното бъдеще в замяна на услугите, които му предоставят в настоящето. Давриал е изключително силен магьосник, който умело крие тайните си. Той е хитър и изобретателен. Находчив. И както изглежда страшно мързелив. Иначе не изглежда да има друга разумна причина толкова силен магьосник да живее, макар и като господар, на толкова забравено от Бога място. Да, Давриал е оставил селяните на мира. Не е като предишните лордове, които са отвличали девойки и са обезкървявали девици. Не. Той си седи кротко в имението, заобиколен от своите демони и иска единствено да получава разумни количества чай, данъци и от време на време по някои дар от въпросните селяни - като например изящно изтъкани платове за ризите му. Не е много, нали? Все пак това, че живееш в края на нищото, не означава, че не трябва да изглежда добре. А затова е важен и сънят, разбира се. А да си подремва е едно от любимите занимания на иначе много заетия лорд Давриал. Изобщо откъде време да нападаш и избиваш хората, които ти осигуряват чая. То времето едвам стига за чай  и дрямка, камо ли за странични занимания. 

И като споменах това за забравено от вселената място, няма как да подмина и често срещания конфликт за религията като инструмент в обединението, управлението и манипулирането на хората. Сандерсън накрая винаги остава като безстрастния разказвач на историята отстрани, без лично  да наклони везната на една или друга страна, но това не означава, че остава безличен към самата тема. Темата за религията и всички пипала, които е пуснала вярата в живота ни, като започнем от най-дребните суеверия и стигнем до могъществото на вярата като инструмент за управлението, е често срещана тема в книгите на Сандерсън. И ми харесва, че не я подминава. Тук също има алтернатива и дори може да се каже, че ключа към разкриването на голямата мистерията около масовото убийство в селото на Тасенда, се завърта именно около конфликта между новата и старата вяра.. в известна степен. Защото при Сандерсън нещата рядко са такива каквито изглеждат на пръв поглед. 

Не знам, дали някъде пишеше, че това е първа книга от поредица, но определено свършва като първа книга от поредица. Интересно ми е да видя как ще завърти по-натам вихърът Тасенда и Давриал и колко време за почивка ще му остане на лорда. :)

Моят списък и малко интересни препоръки за Пролетния Панаир на книгата

Потривам доволно ръчички. Вие предполагам също. Като всеки уважаващ себе си маниак, си имам списък, в който редосвно се попълват заглавията, които ще си купя. Така че плановете ми за Панаира са в общи линии готови. Реших този път да се самодисциплинирам малко и да ви споделя своя книжен избор, а защо не и няколко добри препоръки 

Артлайн Студиос

Артлайн са прибрали под шапката си няколко от любимите ми автори. Така че гарантирано не минава и Панаир, в който да не се сдобия поне с 3-4 бижута от тях и да си повися 30-40 мин на техния шанд. Тази година съм на вълна комикси. "Дедпул убива класиките" и "Дедпул убива Дедпул". Ако още не сте ги чели, може да започнете с "Дедпул убива вселената на Марвел". Планирам да се оборудвам с поне няколко издания на ERIDON - Крадецът на спомени от Константин Витков-Титис. И надявам се, с "Doctor Who: 12 доктора, 12 истории".
И-и-и броени дни преди Пролетния панаир на книгата, Артлайн ни зарадваха с още две жестоки новини. Ще има Сандерсън по две. Топлички-топлички сега за Базара ще излязат третата книга за "Легион:Лъжи наяве" и едно наистина жестоко издание на "Към Небето" с 3D корица от дърво и естествена кожа. 





Препоръки:
Както вече споменах тук са трима от любимите ми автори. Брандън Сандерсън от когото ви препоръчвам поредиците "Летописите на светлината на бурята", "Възмездителите", "Мъглороден", "Легион" както "Душата на императора" и ..ами всичко, до което можете да се доберете и всичко, за което ви стигнат парите. 





Не пропускайте и книгите на Патрик Нес, който нашумя с "Часът на чудовището", но не спира да пише прекрасни книги и след това. Обърнете внимание на "Освен този живот", "Ние, останалите, просто живеем тук" и трилогията за Хаоса.

И Дерек Ланди, който пише жестоката поредица за детективът-скелет - "Скълдъгъри плезънт", от които аз за щастие имам да наваксвам с четенето. Както и "Демон шосе". При Ланди няма какво да се обърка. Той се особняк, такива са и книгите му.

Ако сте фен на комиксите, а и да не сте, вярвам, че пак ще ви хареса мангата Death Note. Крими, трилър, много туистове, изненади, схеми и не малко веселие.

Бард

Издателство Бард имат толкова много книги, че не ми се вярва, да мога качествено да ги обхвана, но ще се спра на няколко.

В планираните ми покупки са "Академия за магьосници" на Ел Феъри и "Невърмуур 2: Чудотворката Врана Мориган". (споменах тука няколко поста по-надолу, че още не съм прочела и първата, но то май е ясно, че ще се четат и трите.)

И разбира се, задължителният Кинг. - част 1 Тук съм си харесала новото издание на "Гробище за домашни любимци".


Препоръки:

Не мога да обхвана всичко, но със сигурност мога поне да ви споделя своите собствени увлечения.
Бард издават почти една втора от книгите на Стивън Кинг у нас. И аз не пропускам да се сдобия поне с една. Не пропускайте класики като "Мизъри", "Играта на Джералд", макар че каквото и да хванете от Краля няма да сбъркате.

Не пропускайте и двете книги на Харпър Лий "Да убиеш присмехулник" "И страж да бди на пост". Прекрасна история за предразсъдъците, свободомислието, смелостта и еснафщината. 

Ровя по блога за линкове и постоянно се връщам да добавям. Старая се да не прекалявам, но няма как да пропусна двете книги на Стефани Габър "Каравал" и "Легендата", които бяха наистина магия - опасна и красива, каквато не ме беше обсебвала отдавна. 

Сиела

Тук ще ми трябва отделен пост, за да ви споделя всичко, което искам. И може би отделно ходене до НДК, само да си напазарувам техните книги.

Желанията ми са много Така например "Как виждам света" от Айнщайн и "Баба Марта и месеците" от Слави Ганев са се наредили на списъка откакто са анонсирани и в крайна сметка реших да изчакам Панаира. Но има и някои нови попълнения. 

Още една книга от български писател, а именно "Огънят в мен" на Даниела Богоева-Гюргакова. 

И две книги на сър Тери по очевидни причини - "Клавиатурна грешка" и "Последният герой", както и последната книга от Азиатската сага "Вихрушка". И там съм изостанала много. Прочетох "Шогун" и се влюбих в нея. Не знам, защо още не съм посегнала отново към Клавел.
Това е основният ми списък. Ще видим на място още какво ще забърша. О, и разбира се, "Бунтът на кралицата" от Ребека Рос.





Препоръки:

Сиела напоследък издават доста добри YA и фентъзи поредици" -  "Улището за Добро и Зло", "Софийски магьосници", "Гневът и зората" и "Вещерът", разбира се.

издават също така Любимият ми Бакман, който получи това определение с първата си книга "Човек на име Уве" и не се спря. Като "Ние срещу всички" и "Бьорнстад" доведоха прозата му на съвсем ново ниво за мен. Всеки път, когато реша, че не може да напише по-добра книга, той го прави.

Не пропускайте и прекрасните "Сол при солта" на Рута Сепетис и "Светлината, която не виждаме". Те са две сурови и красиви по свой собствен начин истории, които се въртят около години на ВСВ, в които ще срещнете не малко жестокост и много човещина.

Сиелците сбъднаха и една моя мечта - да видя Ремарк с твърди корици. Започнаха мисля с "Гам", "На западния фронт нищо ново", "Мансардата на бляновете", "Живот назаем" ...надявам се, да не спрат.

При тях ще намерите и някои устояли на бурите на времето романи като  "Повелителят на мухите", "Пилето" и книгите на Джани Родари в красиви нови издания с твърди корици, които всеки би искал да има у дома си.

Колибри

Издателство Колибри винаги са имали свой собствен уникален стил. И това важи за всичко - за оформлението на книгите, за кориците, за избора на издания, за авторите им.

Тук имам да си накупя някои книги на Джо Абъркромби, с които още не съм се сдобила от последната му поредица. Както и с "Корабът с алените платна".

Препоръки:
На щанда на издателство Колибри ще намерите огромно разнообразие от жанрове. Така например ако сте фен, "Кървави книги" на Клайв баркър са жестоки. Ще откриете биографии "Геният" на А. Скот Бърг, антиутопии "Небостъргачът" на Балард, драма  ("Вечерята" на Херман Кох), Световна класика ( Набоков ) и съвременни романи (Амели Нотомб и Юнас Юнасон)... Само разгледайте имената и ми кажете, дали нямат свой стил!

Еднорог

При Еднорог съм си харесала "Лунно сияние", макар че още не съм прочела първата книга на Шейбон, която прилежно чака на един от рафтовете у нас. Но както вече стана ясно, на мен това не ми пречи.

Препоръки:
Силно ви препоръчвам книгите на Дона Тарт. Моят личен опит се простира до "Щиглецът" и "Тайната история", но съдейки по тях, вярвам, че и "Малкият приятел" ще бъде разкошна.
Известните имена като  Орхан Памук, Артуро Перес-Реверте, Борис Акунин само ще ги спомена, вие си знаете за тях.
Обаче искам да ви обърна специално внимание на  "Далечна светлина" от Софи Лагуна, която няма как да не ви направи съпричастни.

Екслибрис

Не пропускайте и щанда на Издателство Екслибрис, за да се сдобиете с книгите нас Наоми Новик "Изтръгнати от корен" и "Сребърна приказка". Страхотни, добре построени истории в духа на фолклорното фентъзи.

Емас

Издателство Емас пак има интересна селекция. Аз лично няма как да пропусна заглавие като "Призрачната гора", при това с толкова яка корица. А тук на този щанд няма как да не ви препоръчам трилогията Цветовете на магията ("Четирите цвята на магията", "Сборище на сенки", "Заклинание за светлина" ) от В. Е. Шуаб  и "Зимна песен" от С. Джей-Джоунс. Тук ще ви кажа само, че след като прочетох "Сборище на сенки", никога не съм чакала така книга, както "Заклинание за светлина" и те преизпълни всичките ми очаквания и ги задмина, оставяйки огромна липса в читателското ми сърце след като затворих и последната страница.

Ентусиаст

От щанда на издателство Ентусиаст трябва задължително да се сдобия и с третия том на приказките на Андерсен. Не съм прочела още първите два, но си имам добра причина. Тях си ги пазя за тежки времена, когато не ми достига топлина и любов.

Ера

Издателство Ера  са запретнали ръкави и издават някои от най-търсените автори у нас. Книгите на Агата Кристи  не престават да излизат от тяхната редакция с нови и все по-хубави и елегантни корици. Феновете на Асасините също могат да се наредят пред техният щанд. Ако сте любители на романтиката ви препоръчвам книгите на Анес Мартен-Люган, а ако обичате фентъзи жанра и търсите нещо различно, може да се сдобиете с "Лешниковата гора", за която прочетох много добри отзиви навсякъде. Заредила съм я на рафта и чака ред у дома.

Аз лично, смятам да се сдобия с новото издание на любимият ми Ерик-Еманюел Шмит "Феликс и невидимият извор"  и с новото издание на "Терез Ракен" от Емил Зола.

Жанет 45

На щанда на Жанет 45 винаги намирам съкровища. Тези хора имат някакво особено лирично чувство към книгите, които издават и успяват винаги да накарат ритъмът на сърцето ми да се покачи, когато държа тяхна книга. Харесала съм си две книги на Здравка Евтимова - известната вече "Кръв от къртица" и "Зелените очи на вятъра"

Препоръки:
Вероятно която и книга да хванете от този щанд, ще е стойностна. Но въпреки това ще спомена няколко заглавия.
На първо място, ако още не сте чели Яна Букова, ами прочетете я. Започнете с миниатюрната "4 приказки без връщане" и като се влюбите може смело да продължите с "Пътуване по посока на сянката"

Съвсем в духа на Жанет 45, тук ще откриете и "Бели зъби" на Зейди Смит, която никой не може да ви представи пълноценно. Тя просто трябва да се прочете.

Ибис

Аз съм си харесала от щанда на Издателство Ибис книгите на Керстин Гир ("Рубиненочервено", "Смарагдовозелено" и "Сапфиреносиньо"), които притежавах преди години, но се оказа злощастно унищожени с вода у дома. Харесвам поредицата наистина много, така че съм твърдо решена да си я попълня отново в библиотеката си.




В списъка ми са още "Годината на оракула" на Чарлс Соул и "Пожарникарят" на Джо Хил, с която трябваше да съм се сдобила отдавна.

Препоръки:
От друга страна излезе и последната книга от поредицата на Каси Тъмни съзаклятия, а именно "Кралица на мрак и въздух", която бих определила като събитие. Препоръчвам ви цялата поредица ("Лейди Полунощ", "Повелител на сенките"  и "Кралица на мрак и въздух"), както и всички предходни книги, които е хубаво да прочетете преди тази, защото макар и да се отделни и самостоятелни поредици, в последната книга на Каси има струпване на герои от всички останали.

Искам да ви обърна внимание и на това, че Ибис имат няколко много добри издания на Кинг.  -  "Бягащият човек", "Кристин", "Куджо, "Бурята на века" 

И една наистина прекрасна YA книга  - "Елайза и нейните чудовища", която със сигурност ще ви влезе под кожата, ако някога сте били тийнейджър.

ИвиПет

Издателство ИвиПет навлязоха в полезрението ми миналата година с една книжна препоръка в някоя от групите. На техните рафтове ще откриете български автори, ще откриете българско фентъзи и ще се чудите как сте ги пропуснали, защото книгите, които издават, изглеждат наистина страхотно и няма как да не ви грабнат окото.

Идната седмица смятам да се сдобия с "Ледена зора" на  Соня Христова

ICU

ICU  може и да нямат 200 страници със заглавия, но всяко едно от тях си струва. Преди година някъде прочетох "Бащите не си отиват" и в този момент разбрах, че няма начин да издадеш книга като тази без да вложиш цялото си сърце в нея. Сега в списъка ми има няколко техни заглавия  -  

"180 секунди" от Джесика Прак, 

"Другата ръка" от Крис клийв и 

"Втора кожа" от Катерина Стойкова

Изток-Запад

И-и-и-и-ииии нека изброяването да започне сега. Изток-запад правят наистина много сериозни книги. Не съм сигурна, дали има изобщо нещо слабо, което да е излязло под тяхната редакция. "Homo Sapiens" и "Homo Deus" трябваше отдавна да съм ги прочела. Но сега съм се навила като пружинка. 

Любопитството ми събуди и "Астрофизика за заети лица" на Нийл Деграс Тайсън. Тук има и много сериозен подбор от книги свързани с Втората световна война. Планирала съм да се сдобия с втория том на "Възход и падение на третия Райх"

Една девойка, с която случайно се разприказвахме за книги, ми препоръча "Люляковите момичета" на Марта Хол Кели и от тогава се чудя, как не съм я видяла тази книга по-рано.


Пак под шапката на  Изток-Запад излезе миналата година и един сборник пълен с български имена - "Сърдити небеса", който се очертава да бъде десетка. Тук моментално добавям и "Агенция Барнет и сие" на Морис Льоблан, който разказва историите на един мои наистина много любим персонаж - Крадецът-джентълмен Арсен Люпен. 

Препоръки:
Мога да ви препоръчам много книги от този щанд, но ще спомена само няколко, върху които искам да сложа акцент.

Книгата за "Левски" на Яна Язова, "Сталинград" на Антъни Бийвър и тетралогията на Сафон  "Гробището на забравените книги". преди година излезе и последната книга "Лабиринтът на духовете", която отнесе част от сърцето ми в Барселона и го остави завинаги там.

Лабиринт

В Издателство Лабиринт са се сгушили две прекрасни книжки за деца и възрастни "Шумът на върбите" от Кенет Греъм и "Пакс" от Сара Пенипакър. Там ще ви очакват и книгите на  Нарине Абгарян, които спечелиха стотици сърца по света, включително и моето още с "Три ябълки паднаха от небето".

Лист

Издателство Лист мисля, че влиза за първа година в личния ми списък. Но го прави със замах и жажда, каквито не се срещат лесно. "Антон Чехов за писането" и "Джейн Остин у дома"  са двете заглавия, които със сигурност ще отнеса у дома. Но искам да отбележа още едно заглавие, зад корицата на което се крие сериозна и важна книга - "Подземната железница" и Колсън Уайтхед. Годините на робството ме ужасяват. не съм сигурна, че мога да се справя емоционално с това потисничество, което ще срещна сред страниците на книги, свързани с темата. Ужасява ме мисълта, че цялата тази идеология е била дълго време смятана за нещо съвсем нормално, обикновено и редно. Последните десет години избягвам книги по темата. Не знам, може би в бъдеще нещо ще се промени и ще разлистя някоя от тях отново. Засега мога само да ви подсетя за тях.

Милениум

На щанда на издателство Милениум ще намерите една малко особено, но наистина много красива  и емоционална история - "Кажи на вълците, че съм си у дома" на Карол Рифка Брънт. Още една препоръка от мен са книгите на Дот Хъчисън, от които съм чела само първата "Градината на пеперудите", но определено мисля да си купя следващата "Майските рози".

Както и още едно от новите издания на Льоблан - "Осемте удара на часовника"

Обсидиан

Издателство Обсидиан издават голяма част от най-добри криминални автори евър. Тук са книгите на Лий Чайлд и Джон Гришам, които сами по себе си са като алманах за жанра. Ако си търсите крими и трилър, това е вашият щанд. Аз, макар и да не съм върл фен на жанра от години, все пак не се стърпях и си набелязах едно заглавие, което откровено грабна вниманието ми - "Фантом" на Стив Кавана. Пък да видим, дали след него ще започна отново да си купувам трилъри един след друг.





Препоръки:
Тук искам да ви обърна внимание на две книги, които несъмнено заслужават вашето внимание
"Елинорт Олифант си е супер" от Гейл Хъниман  е най-странната книга, която съм чела някога и една от най-прекрасните. Във всеки от нас живее по една Елинор. В някои от нас преобладава. И това е прекрасно, каквото и да си мислите, каквото и да ви се струва, че ви казва света.
"Молитва към морето" на Халед Хосейни  е книга със сърце и кауза. Тя е толкова тънка и фина, толкова силна и дълбока, че не ви трябва нищо повече от малките абзаци, за да оставите сърцето си в нея.

Парадокс

Винаги свързвам издателство Парадокс с книгите на Светлана Алексиевич. МИналата есен излезе и последната "Цинковите момчета", която все още чака ред в моя списък. Книгите на беларуската писателка са жестоки и сурови. "Войната не е с лице на жена. Последните свидетели" събира разказите, изповедите и спомените на жени, участвали и станали жертва на Втората световна война - от командирите, до перачките, през лечителките и редовите войници. А последните свидетели са децата на ВСВ, децата, които са изпитали ужаса на войната със собствените си кости, които са видели смъртта, които са се научили да живеят отново с дълбоките белези по тялото и душата си.
"Чернобилска молитва" събира разказите очевидци и пряко засегнати от най-голямата технологична катастрофа на ХХ век  - аварията в Чернобил.


Знам, че са трудни за преглъщане, за смилане, но това не е причина да ги пропуснете. Причинете го, чуйте гласовете на тези хора, които най-накрая решават да заговорят след толкова много години мълчание.
Петокнижието на Светлана Алексиевич:
"Войната не е с лице на жена. Последните свидетели"
"Време секънд хенд"
"Чернобилска молитва"
"Цинковите момчета"



И още една препоръка от щанда на Парадокс - "Крематорът" отново по темата за втората световна война.

Плеяда

Плеяда са издателството, което не спира все така отдадено да издава книгите на Краля. Може и да не обичам трилърите и психариите, но Кинг си е Кинг. Продължавам да събирам малка библиотека с негови книги. Този път съм си набелязала новият му рома "Другият", както и "Торба с кости", на която й се каня отдавна. И втората част на "4 след полунощ" и ще видим, дали няма да забърша още някоя. 

Прозорец

От издателство Прозорец съм си набелязала "Холокостът" на Лорънс Рийс, която не успях да си купя миналата година. И за баланс "Дори чудовищата си мият зъбките" на Грегъри Мабир и Джесика Мартинело.




Препоръки:
Ако не сте чели книгите на Джоан Харис, ви препоръчвам да им дадете шанс. Знам, че напоследък стана много модерно да се пишат романтични истории свързани с ателиета за шоколад, чайни и не знам още какво, но преди цялата тази паплач да залее пазара имаше една Джоан Харис, която владееше магията на шоколада и разказваше истории за предразсъдъците, за свободата, за демоните и за северняка, който духне ли веднъж, трябва да си стягаш багажа, защото настигне ли те...
В шоколадената трилогия са:

"Шоколад"
"Бонбонените обувки"
"Праскови за кюрето"


А извън нея, но все още в този дух, може да прочетете и "Къпиново вино"
И още една малка препоръка - "Фалшивата брада на Дядо Коледа" от Сър Тери. Вие сигурно си го знаете, но все пак - където видите името на Тери Пратчет, не пропускайте за нищо на света!

Софтпрес

На щанда на издателство Софтпрес напоследък ме чакат предимно детски книжки. И няколко криминалета от поредицата за инспектор Гамаш, който миналата година ме спечели с "Убийството на художника".Е, да, от тогава мина една година, но знам, че и на следващите ще им дойде времето. Така че продължавам да си попълвам колекцията. Заедно с тях съм си харесала няколко красиви издания на любими детски приказки.

И новите две книги на Радостина А. Ангелова - "Виенски апартамент" и "Бал в Мулен Руж"

Имам "Афиши в огледалото" у дома и откакто я притежавам изпитвам един смугъл неясен копнеж по нея. Но не ме питайте още защо не съм я прочела.

Препоръки:
Отново в духа на детско-юношеската литература
"Магични мистерии" от Нийл Патрик Харис
"Забранете тази книга" от Алън Грац
И една ОГРОМНА препоръка за "Камен и пиратите от 5г" от Елена Павлова

Хермес

От щанда на Издателска къща Хермес със сигурност ще си купя "Сбогом, дневнико!" от Ненко Генов, която си я пазя специално за панаира, за да ми е по-готино като си я купувам.

Препоръки:
Виктор Франкъл - "Човекът в търсенето на смисъла". Това е книга-разказ за живота в концентрационните лагери от първо лице, съпътстван с психологически анализ на менталното състояние на концлагеристите.
Блага Димитрова. Аз открих творчеството на Блага Димитрова сравнително късно. Започнах с "Лавина" и продължих с "Пътуване съм себе си" и "Отклонение", а сега следва "Лице". Не знам как да ви опиша думите й, те като че ли се изливат в сърцето й, без капчица страх, срам, свян или арогантност. Като красива мелодия, която приглася на планината и на душата .


И още няколко препоръки, които не влизат в списъка ми, но вероятно ще ви заинтересуват . За някои от тях ще намерите статии в блога. 

 Deja Books

"Аристотел и Данте откриват тайните на вселената"
"Дракула"
"Български народни приказки"
"Детски и домашни приказки от Братя Грим"

Пергамент Прес

"Крадецът на книги" - Маркъс Зюсак
"Аз съм пратеник"  - Маркъс Зюсак
Трилогия за Братята Улф - Маркъс Зюсак

Фама

"1984" - Джордж Оруел
"Фермата на животните" - Джордж Оруел
„Една Коледа в Париж”  - У. Съмърсет Моъм
"Театър"  - У. Съмърсет Моъм
"Цветният Воал"  - У. Съмърсет Моъм

Леге Артис

"Нощта на огъня"
"Любовен еликсир" 
Излишно е казвам защо ви препоръчвам Ерик-Еманюел Шмит.

Кръгозор

"Кронос" - Юлия Спиридонова  - Цялата ученическа поредица на Юлка си заслужава и лесно могат да й се насладят както подрастващи, така и пораснали.

И още две приблекателни заглавия, за които още не мога да кажа нищо от личен опит, но прочетох толкова хубави неща, че ми се струва малко вероятно да ви разочароват.

"И аз съм Рейчъл" на Кас Хънтър

"Земята вика майор Том"  на Дейвид М. Барнет

Локус, Intense

"Играч първи приготви се" - аз лично обожавам книги, чиято действителност се развива върху някоя платформа за виртуална игра. 

"Часовете"

"Четецът"